5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 15.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 722 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. И. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. Б., против въззивното решение № 7723 от 6 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 8954 по описа на Софийския градски съд за 2015 г., с което е отменено решение № 1960 от 5 март 2015 г., постановено по гр.д. № 61204 по описа на районния съд в гр. София за 2014 г., за отмяна на уволнението на М. от Д. ф. „З.”, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да му заплати 2357,30 лева обезщетение за оставане без работа за периода 18 октомври 2014 г. – 19 януари 2015 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и вместо него предявените искове са отхвърлени и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът не е извършил преценка на представените по делото доказателства, като е пренебрегнал свидетелски показания за липса на промяна в трудовите функции и задължения на лицето, назначено по служебно правоотношение, с аналитична насоченост, а извършената промяна е формална и цели да бъде прекратено трудовото правоотношение с касатора. Като несъобразено е посочено и обстоятелството, че към момента на издаването на уволнителната заповед в сила е било длъжностно разписание, което не предвижда длъжността на касатора да се заема по служебно правоотношение. Заповедта освен това не посочва акта, с който е извършена промяната в длъжностното разписание, както и правните основания за това. Уволнението се счита за незаконосъобразно, тъй като заеманата от касатора длъжност не може да се заема от държавен служител, след като се изпълняват технически функции в администрацията, предвид правилата на чл. 3, т. 4 от Закона за държавния служител, т. 314 на Класификатора на длъжностите в администрацията и чл. 11, ал. 2 от Наредбата за прилагане на К.. Сочи се и признато от работодателя неизвършване на подбор между шестте лица, назначени на щатната длъжност, като се поддържа, че фактическият състав на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ налага промяната във вида на правоотношението по щата да обхваща всички щатни бройки за променящата се длъжност, а в противен случай е било налице съкращаване в щата на съществуващата длъжност с толкова бройки, колкото се отреждат по новия план за заемане от държавен служител, в какъвто смисъл касаторът приема да е постоянната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. В случая се поддържа, че е осъществено съкращаване в щата, налагащо извършване на подбор от работодателя. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят два правни въпроса в приложното поле на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът Д. ф. „З.” не представя отговор на касационната жалба.
За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд взема предвид утвърдено ново щатно разписание от 29 октомври 2014 г., с което е трансформирана длъжност „шофьор изпълнител”, заемана по трудово правоотношение, в длъжност старши експерт, заемана по служебно правоотношение, създадената само една нова длъжност старши експерт, за която е предвидено изискване за по-висока образователна степен, професионален опит, допълнителна квалификация/обучения, компютърни умения, свидетелство за правоуправление. Прието е, че със закриването на длъжността „шофьор изпълнител” не са били премахнати трудовите функции, включени в съдържанието й, а те са били обхванати от предметния обем на новата длъжност, като служебните задължения се припокриват с трудовите задължения, насочени към осъществяване превоз на хора и осигуряване на техническа изправност на автомобилите, но са се увеличили функциите по следене законосъобразността на разходите за поддръжка на автомобилите, разходите на горива и смазочни материали и пр., и аналитичните и оценъчните функции – вземането на решения чрез анализи, справки. Съдът е счел, че превесът на аналитичните функции над тези на материално изпълнение предпоставя изменението към по-високи образователни изисквания за заемането на трансформираната длъжност, докато останалите длъжности в сектора не са претърпели промяна, поради което се приема, че всички основни, съществени трудови функции, включени в предметния обхват на длъжността на ищеца, са преминали в длъжността с променено наименование, определена за заемане по служебно правоотношение. За необоснован се приема доводът, че промяната във вида на правоотношението следва да засегне всички бройки, тъй като такова задължение по закона няма и няма задължение за извършване на подбор, след като не е извършено съкращаване в щата.
К. съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се твърди, че въпросът налага ли фактическият състав на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ промяната във вида на правоотношението (от трудово в служебно) по щата да обхваща всички щатни бройки за променящата се длъжност, е разрешен от въззивния съд в нарушение на практиката на ВКС, намерила израз в решение № 231 по гр.д. № 1353/2013 г., ІV г.о. С. решение на ВКС по чл. 290 ГПК е тълкувало въпроса за разграничението между основанията чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, ако някои от трудовите функции на длъжността, заемана по трудов договор, не са преминали към длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение. При даденото от касационния съд разграничение на хипотезите на двете основания за прекратяване на трудовите правоотношения, е заключено, че длъжност може да бъде определена за заемане от държавен служител тогава, когато са запазени основните трудови функции, тези, които са определящи за длъжността; при предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции; той също така е властен да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в неговото предприятие и във всички тези случаи уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. Извод, че промяната във вида на правоотношението следва да обхваща всички щатни бройки за променящата се длъжност, не е направен нито в тълкувателната част на решението, нито по съществото на спора. Ето защо касаторът не обосновава противоречие с практиката на ВКС по първия въпрос.
На второ място се пита когато по щатно разписание за една длъжност има определени няколко щатни бройки и с ново щатно разписание броят на щатните бройки за тази длъжност е намалена с една, тъй като е създадена нова длъжност, която да се заема по служебно правоотношение, следва ли работодателят да прави подбор между работниците, които са били назначени по трудово правоотношение на длъжността, чийто щат се намалява, за да прецени с кого да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Допускането на касационното обжалване се претендира в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По този въпрос обаче ВКС вече е имал случай да се произнесе с решение № 80 по гр.д. № 4358/2014 г., ІV г.о., при отговор на въпроса относно правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, когато само една от съществуващите длъжности с идентични трудови функции е определена за заемане от държавен служител. Прието е, че при определяне на длъжността за заемане от държавен служител тя не се съкращава, а е променен редът, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на работната сила. В този случай работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със заемащия длъжността без да е ограничен от задълженията, възникващи при предварителна закрила по чл. 333 КТ или тези за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, като заемащият длъжността по трудовото правоотношение разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново по служебно правоотношение, доколкото отговаря на условията за това. Задължението за подбор възниква за работодателя само в хипотезите на чл. 329, ал. 1 КТ, които не могат да бъдат прилагани разширително, т.е. само при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата, поради което, когато работодателят трансформира една или повече от длъжности с идентични функции за заемане по служебно правоотношение, запазвайки щатни бройки за същата длъжност по трудово правоотношение, той няма задължение за извършване на подбор между заемащите длъжността. Настоящият съдебен състав споделя даденото обвързващо тълкуване. Тъй като разрешението на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС, то не се налага допускането на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приложима в случаите, когато липсва съдебна практика, или се налага съществуващата такава да бъде изменена или изоставена.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7723 от 6 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 8954 по описа на Софийския градски съд за 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: