ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№385
София, 16.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 219/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Р. К. против определение № 229 от 22.12.2009 год. по гр. д. № 1492/2009 год. на тричленен състав на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивно решение от 30.04.2009 год. по гр. д. № 3991/2006 год. на Софийски градски съд в частта, с която искът по чл. 226 КТ е отхвърлен.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да остави без разглеждане касационната жалба на В. К. , съдът се е позовал на разпоредбата на 280, ал. 2 ГПК и като приел, че обжалваемият интерес е под 1000 лв. е намерил касационната жалба процесуално недопустима.
Определението е неправилно.
С върнатата касационна жалба е поискано касиране на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя по чл. 226, ал. 2 КТ против Ц. за р. на човешки ресурси, със седалище гр. С., за присъждане на обезщетение за вреди, поради незаконно задържане на трудовата му книжка от работодателя, след като е прекратено трудовото правоотношение с работника. Неправилно съдът е приел, че обжалваемият интерес е под 1000 лв.
В исковата молба по този иск жалбоподателят е твърдял, че ответникът-работодател не му издал трудова книжка, или дори да е издал такава, не бил известен и при прекратяване на трудовото му правоотношение, ответникът незаконно задържал трудовата му книжка, от което е претърпял вреди изразяващи се „в невъзможност да започне работа от 01.11.2004 год., въпреки отправяне на предложение от работодател, със заплата в размер на 300 лв.”. В съдебно заседание на 04.04.2006 год. пред Софийски районен съд, жалбоподателят уточнил иска по чл. 226, ал. 2 КТ, като заявил, че претенцията е в размер на 300 лв. месечно, считано от прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка, която пресметната до предявяване на исковата молбата за пет месеца надхвърля границата от 1000 лв. обжалваем интерес по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Минимумът обжалваем интерес, до който не се допуска касационно обжалване, с посоченото уточнение е преодолян, поради което касационната жалба се явява процесуално допустима и подлежи на касационен контрол. Това налага да се отмени обжалваното определение и делото се докладва на председателя на четвърто г. о. на ВКС за разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА определение № 229 от 22.12.2009 год. по гр. д. № 1492/2009 год. на четвърто г. о. на Върховния касационен съд.
Делото да се докладва на Председателя на четвърто г. о. на Върховния касационен съд за разглеждане касационната жалба на В. Р. Б. против въззивното решение по гр. д. № 3991/2006 год. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ