Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 16.07. 2018 година
Върховният касационен съд на Република първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.06.2018 г.в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 274 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. П., А. Т. Т., Р. Т. Т. и А. Ц. М. срещу въззивно решение от 10.08.2017 г. по гр.д. № 12098 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „Б” въззивен с-в, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателите срещу [фирма] с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото им на собственост и предаване на владението върху 2 /3 ид.ч. от недвижим имот- реална част с площ от около 2 200 кв.м. от УПИ III- „За автостопанство“ в м. „С.“, [населено място].
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] не е подала писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, за които след изменението на чл.280,ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г.(в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства за факти от правно значение, че: по делото не е спорно, а и се установява от приетите писмени доказателства, че общата наследодателка на ищците- Т. М. (Д.) В., починала през 1956 г., е притежавала право на собственост върху реална част от имот с площ от около 2 200 кв.м. в местността „З.“ в [населено място], представляваща 1 /2 ид. част от бивша зеленчукова градина, отчуждена по ЗОЕГПНС, както и че към момента на влизане в сила на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижи моти (нататък ще бъде употребявано съкращението ЗВСВОНИ, използвано в ТР 1 /1995 г. на ОСГК на ВС) имотът е бил собственост на общинското предприятие Столична компания за градски транспорт, преобразувана в последствие в [фирма]. Но имотът не съществува реално до размерите, в който е отчужден – имотът е станал част от УПИ III – „За автостопанство“, кв. 2, с обща площ на УПИ – 71 780 кв. м., като след одържавяването в него са изградени нафтови колонки за зареждане на гориво, бетонови площадки и бордове, ограничаващи площадката, рампи за достъп до колонките, подземни резервоари за гориво, асфалтови подходи към колонките, малка сграда КПП и озеленена площ, както и паркоместа за автобуси. Съдът анализира заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза, съгласно което от имота е възможно обособяването на парцел с площ от 660 кв. м., който да отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ, от частта, която не е застроена, а асфалтирана и е с нанесени паркоместа за автобуси, но приема, че тази част представлява единно цяло с останалата част от автобазата и с оглед естеството й отделянето на такава част от имота би довело до невъзможност останалата част да обслужва обществените потребности, за които имотът е отреден. Формира извод за неделимост на терена с оглед заключението на приетата в проведеното на 14.10.2013 г. заседание единична съдебно-техническа експертиза, съгласно което на територията на процесния имот се намира авариен изход на предприятието откъм [улица]и кръстовище на автобусите, които влизат и излизат от технически прегледи за деня, като там се намират и резервоарите за гориво.
Въззивният съд намира, че въпросът дали застрояването е законно е ирелевантен за спора и разпоредбата на чл.2,ал.6 ЗОСОИ е неприложима, т.к. отчуждаването е извършено по чл.1,ал.1 ЗВСВОНИ. За пълнота съдът е изложил мотиви, че по делото са събрани достатъчно доказателства, сочещи за законност на изграденото в имота. Изводът е, че имотът е застроен, няма самостоятелен характер и представлява обслужващ терен към мероприятието, което е осъществено върху него и поради липсата на тази предпоставка не е налице основанието за реституция по чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателите извеждат следните правни въпроси, за които твърдят, че представляват основания за допускане на касационно обжалване (дословно):
· материалноправен: съществува ли реално до размерите, в които е отчужден по ЗОЕГПНС 1 /2 ид. ч. от имот и отнета от държавата при условията на чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ останалата 1 /2 ид. ч. от същия имот, когато предназначението му е променено в резултат на извършеното след одържавяването комплексно застрояване, цялостно изградена инфраструктура от съоръжения и функционалното свързване на всички сгради и съоръжения на транспортното предприятие, разположено в имота? Жалбоподателите твърдят, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д. № 3 /1994 г. на ОСГК на ВС и с решение № 6 от 19.02.2014 г. по гр.д. № 4009 /2013 г. на ВКС, II г.о. – основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Въпросът, доколкото се отнася до отнет от държавата имот (в хипотезиса на чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ) не е обуславящ, тъй като по делото е прието за установено, че имотът е одържавен по ЗОЕГПНС (отм.) – в хипотезиса на чл.1,ал.1 ЗВСВОНИ, а не отнет в хипотезиса на чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ.
Въпросът, дали описан във въпроса одържавен имот е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден към влизане в сила на закона ( ЗВСВОНИ), и по-точно дали се възстановява правото на собственост на имот, който след отчуждението му (по ЗОЕГПНС (отм.) е частично застроен, като предпоставка за възстановяване на собствеността му, предвидена в чл.1,ал.1 ЗВСВОНИ, е въпрос за втората предпоставка за възстановяване на отчужден по ЗВСВОНИ имот, разгледана в т.1 от посоченото от жалбоподателите ТР № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д. № 3 /1994 г. на ОСГК на ВС.
И той не е обуславящ, доколкото по делото е установено, че имотът е застроен изцяло.
Но дори и да се приеме за обуславящ. той не е разрешен в противоречие, а в съответствие с приетото в т.1,абзац 2 от посоченото от жалбоподателите ТР № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д. № 3 /1994 г. на ОСГК на ВС: не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост
Въззивният съд е изложил мотиви въз основа на прието заключение на вещо лице за това, че останалата незастроена част не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост:
Както е отразено по-горе, въззивният съд е мотивирал извода си в съответствие с приетото в тълкувателното решение : тази част представлява единно цяло с останалата част от автобазата и с оглед естеството й отделянето на такава част от имота би довело до невъзможност останалата част да обслужва обществените потребности, за които имотът е отреден; мероприятието засяга целия имот и променя предназначението му по начин, непозволяващ реално отделяне на част от него с цел обособяване на самостоятелен имот; въззивният съд е мотивирал извод за неделимост на терена с оглед изградените транспортни съоръжения и с оглед цялостното функциониране на автобазата, подкрепен с аргумент, че на територията на процесния имот се намира авариен изход на предприятието откъм [улица]и кръстовище на автобусите, които влизат и излизат от технически прегледи за деня, като там се намират и резервоарите за гориво.
Тълкувателното решение е задължително за съдилищата, с тълкувателното решение практиката е уеднаквена.
Не е допуснато противоречие и с посоченото решение на ВКС по гр.д. № 4009 /2013 г., в което е разгледана различна хипотеза – одържавяване на застроен имот (на застроено дворно място) и по-късното пристрояване и надстрояване на отчуждените сгради, а не на незастроен имот, както е в случая.
· Посочен като процесуалноправен въпрос (то и материалноправен): при преценка на предпоставката за реституция ex lege на недвижим имот – терен по реда на ЗВСВОНИ, а именно дали имотът съществува реално до размерите, в които е бил към датата на извършване на одържавяване на 1 /2 ид. ч. по реда на ЗОЕГПНС и отнет от държавата при условията на чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ на останалата 1 /2 ид. ч., следва ли да се изследва въпросът дали същият имот е бил законно застроен и върху него са били реализирани благоустройствени мероприятия от държавата след одържавяването и отнемането му по смисъла на т.1 на Тълкувателно решение № 6 /2006 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателите навеждат твърдение, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 72 от 10.07.2012 г. по гр.д. № 425 /2011 г. на ВКС, I г.о. – основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК
Този въпрос е свързан с предишния и не е обуславящ в частта му, която се отнася до отнемане без законово основание (чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ), доколкото изводите на въззивния съд са, че имотът е изцяло одържавен.
В частта на въпроса, която се отнася до одържавяването, изводът на въззивния съд, че за отчуждаване, извършено по чл.1,ал.1 ЗВСВОНИ, е ирелевантно дали застрояването е законно (извършено при наличие на редовни строителни книжа) съответства на приетото с ТР № 6 /2006 г. на ОСГК на ВКС.
Отделно от това и както беше отразено за мотивите му, въззивният съд е изложил мотиви и за това, че имотът е застроен законно.
Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на на разноски. Насрещната страна не претендира разноски. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 10.08.2017 г. по гр.д. № 12098 /2011 г. на Софийски градски съд,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.