О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
[населено място], 16,08, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1535/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №732/25.02.2016г. по ч.гр.д.№783/16г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 07.01.2016г. по т.д.№1486/2015г. по описа на Софийски градски съд ,с което е прекратено производството по делото поради липса на подведомственост.
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от ищеца [фирма],в която се твърди неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят поддържа наведените пред двете инстанции доводи за липса на основания за прекратяване на образуваното пред съда производство, с позоваване на разпоредбата на чл.8 ал.1 изр.2 ЗМТА,като твърди,че арбитражното споразумение не може да бъде изпълнено,поради липса на яснота относно арбитражната институция,която следва да разреши спора. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
За да постанови атакуваното определение САС е изложил мотиви,че частният жалбоподател /и ищец по делото/ е участник в К. „У.-С.-У.“- гражданско дружество по ЗЗД,който е сключил чрез представляващия го договор за изработка с МОСВ,прекратен впоследствие.Позовавайки се на клаузата на т.20.6 от този договор страните са уговорили споровете с българския изпълнител,свързани с изпълнението на договора да се отнесат към Арбитражния съд на БТПП,съгласно наредбите за помирение и арбитраж,а споровете с чуждестранните изпълнители – към Арбитражния съд на М. в П.,съгласно нейните правила и като е посочил,че в случая спорът е между българския изпълнител и възложителя,съдът е приел,че предявените осъдителни искове,имащи за предмет парични вземания,произтичащи от договора, са от компетентност на АС при БТПП и следва да бъдат разгледани от него.
В представеното изложение към жалбата се сочи,че в определението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата в страната по въпроси относно процесуалната правосубектност на гражданското дружество по ЗЗД; приложимостта на нормите на общия исков процес към процесуалната правосубектност на правната фикция на ГДЗЗД в абритражното производство по ЗМТА; правния характер на арбитражната клауза – процесуална или материална правна норма е; необходимостта съдът да мотивира определението си,като определи приложимия арбитраж; приложимостта на чл.8 ал.1 ЗМТА към арбитражни споразумения,съдържащи непълни и/или взаимоизключващи се хипотези. В подкрепа на твърденията за наличие на допълнителните критерии на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК частният жалбоподател представя две определения на СОС /№321/02.09.2014г. по в.гр.д.№653/14г./ и на ПзОС /№31/17.01.13г по т.д.№167/12г./,с които са потвърдени откази на първоинстанционния съд да уважи възражения за неподведомственост , както и две решения на ВКС – №528/23.09.2004г. по гр.д.№1836/03г. на I т.о. и №126/14.10.2011г. по т.д.№701/10г. на I т.о. /второто – постановено в производство по чл.290 ГПК/,съдържащи постановки,свързани с въпроси на гражданското дружество по ЗЗД.
Конкретен правен въпрос, формулиран във връзка с мотивите на въззивната инстанция по делото в постановеното от нея определение, който да е решен в противоречие с посочената от касатора практика, не е поставен в изложението. Липсата на такъв е достатъчно основание за недопускане на атакувания съдебен акт до касационно обжалване,съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Дори да се приеме,че процесуално-правен въпрос може бъде изведен от изложението,доколкото представената от касатора съдебна практика е свързана с дадени разрешения по въпроси за подведомственост на повдигнати пред гражданския съд спорове при наличие на арбитражни клаузи и по такива,касаещи особеностите на правната фигура на гражданското дружество,не може да бъде направен извод за наличие на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Посочените по-горе определения на окръжните съдилища касаят хипотези , различни от настоящата – наличие на арбитражна клауза,без изобщо да е конкретизирана арбитражна институция,пред която да бъде отнесен спорът.Първото от двете решения на ВКС касае имуществените отношения между съдружниците в гражданското дружество и възможността да претендират дела си – въпроси,каквито нито са разглеждани от въззивния съд в атакуваното определение нито са относими към преценката за подведомствеността. Второто от посочените решения на ВКС разрешава със задължителен характер въпроса за правосубектността на консорциума, отричайки той да разполага с такава и постановявайки,че страна в процеса могат да бъдат неговите съдружници,които запазват своята самостоятелност.Това разрешение не е в противоречие с мотивите на въззивния съд,доколкото същият е съобразил,че страна по делото е съдружника – българско дружество,с оглед именно на което е приложил относимата към възникналия между него и възложителя спор арбитражна клауза.
За приложението на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК частният жалбоподател не е изложил обосноваващи съображения , съгласно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №732/ 25.02.2016г. по ч.гр.д.№783/16г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.