1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 17.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1658/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 12.09.2014 г. по гр.д.№ 134069/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-а състав ответниците К. С. Х. и Р. И. Х. от една страна и М. Г. М. и В. П. М. от друга са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на Л. Н. М. владението съответно на ПИ пл.№ 465 и ПИ пл.№ 464, представляващи части от имот с идентификатор 68134.3429.1503, находящ се в [населено място], в.з.Горна баня.
Ответниците са подали касационни жалби срещу въззивното решение, което намират за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Считат, че ищцата не е доказала собствеността си върху имота, наличието на основания за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, наличието на идентичност между описания в нотариалния акт от 1945 г. имот и този, който се владее от ответниците. Не са зачетени обстоятелствата, че ответниците имат право по ПМС № 4/ 1988г . да владеят имотите, както и че са ги застроили.
Ищцата оспорва жалбите, както и поддържаните основания за тяхната допустимост.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С решение на поземлената комисия- О. купел в полза на ищцата е възстановен имот пл.№ 2075, по к.л. 489, в рамките на който попадат имоти 465 и 464, които се владеят от ответниците, като идентичността им с имота, предмет на исковата молба, е установена от вещото лице и от представените скици. Тъй като ответниците не противопоставят права на собственост към момента на коопериране на земите и в съответствие с приетото с ТР №9/2012 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е заключил, че представеното решение на ПК легитимира ищцата като собственик на имотите. От друга страна е прието, че възраженията на ответниците за притежаването на някакви права, които са противопоставими и изключват тези на ищцата, са неоснователни, тъй като не се представят доказателства за отстъпване право на ползване по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и за трансформиране на това право в право на собственост, или доказателства за законност на строежите с оглед защитата, която им дава чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като това са двете уредени в закона основания, които могат да бъдат пречка за възстановяването на земеделските имоти по реда на ЗСПЗЗ. Не е уважено и възражението на М. за придобиване на имота по давност, тъй като такава не е изтекла до момента на предявяване на иска през 1999 г. По тези съображения- доказаност на материалноправната легитимация на ищцата и на факта, че ответниците държат имотите без основание, искът по чл.108 ЗС срещу тях е уважен.
В изложението към касационната жалба на В. и М. М. се поставят правни въпроси, които са свързани с приложението на ПМС № 4/ 88г. и дали правата, получени по това постановление, както и фактът на застрояване, са основания за ответниците да задържат имота и изключват правото на ищцата за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Въззивният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, което според касаторите противоречи на р.№ 37 от 6.04.2011 г. по гр.д.№ 252/ 2010 г., І г.о., р.№ 1406/31.07.1991г. по гр.д.№ 883/1991г., ІV г.о., р.№ 2015/ 28.01. 1998г. на ВАС, ІІІ отд., както и на ТР № 2/ 2011 г. на ОСГК на ВКС.
Подобни въпроси се съдържат и в касационната жалба на ответниците Р. Х. и К. Х., както и в изложението към нея, като основното им оплакването е за липсата на идентичност на имотите, притежавани от ищцата преди кооперирането на земите, възстановените й имоти и тези, които се владеят от ответниците.
Като съобрази данните по делото и извърши съпоставка с представената съдебна практика, настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Това е така на първо място защото дори и имотите да са били предоставени на ответниците по реда на ПМС № 4/ 88г., този акт не е сред основанията по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, придаващи на касаторите качеството на ползватели и съответно възможността за трансформиране на правото на ползване в право на собственост /такова качество биха имали ако съгласно чл.3 от ПМС № 4/88г. земите им бяха предоставени по реда на ПМС № 26/ 1987 г./, а от друга страна дори и да им се признае такова качество, тази възможност не е реализирана, тъй като мястото не е заплатено.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е налице противоречие с представената съдебна практика.
В р.№ 37/2011 г., както и в обжалваното решение се приема по принцип, че ответникът може да противопостави само свои права на ползване, които са пречка за реституиране на имота- напр.право на ползване по актовете по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, закупуване или предоставяне на имота от ТКЗС, застрояване преди 1.03.1991 г. Крайният резултат по настоящото дело не е поради това, че по тези въпроси въззивният съд е приел нещо различно, а тъй като ответниците не са доказали наличието на някоя от тези пречки за възстановяване на имота в полза на ищцата.
Решение .№ 2015/1998г. като постановено от Върховния административен съд не е сред съдебните актове, които могат да обусловят допустимост на касационното обжалване съгласно ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Решение № 1406/ 31.07. 1991 г. разглежда правоотношения, възникнали преди приемането на ЗСПЗЗ, поради което също няма отношение към настоящия казус.
Не е налице и противоречие с ТР № 2/2011 г., тъй като то има за предмет правото да се изкупи земята от лица, които са ползватели по силата на някои от актовете, посочени в §4а ПЗР на ЗСПЗЗ и §63 ППЗСПЗЗ, докато касаторите нямат такова признато качество.
Въпросът за идентичността между имотите не е правен, а фактически и съдът се е произнесъл по него въз основа на всички събрани по делото доказателства и след обсъждане доводите и възраженията на страните, в съответствие със задължителната практика по прилагането на чл.188, ал.1 ГПК / отм/.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.09.2014 г. по гр.д.№ 134069/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-а състав.
Осъжда К. С. Х. и Р. И. Х. от [населено място], [улица], № 11 да заплатят на Л. Н. М. разноски по делото пред ВКС в размер на 850 лв.
Осъжда М. Г. М. и В. П. М. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплатят на Л. Н. М. разноски по делото пред ВКС в размер на 850 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: