4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 18.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6679 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. И. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. Р., против въззивното решение № 1591 от 13 август 2014 г., постановено по гр.д. № 2317 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г., с което е отменено решение № 2288 от 2 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 1648 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2014 г. за осъждането на И. Д. В. от [населено място] да заплаща на пълнолетната си дъщеря Г. В. месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от 6 септември 2013 г. и вместо това искът в съответната му част е отхвърлен, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът на В. до пълния му претендиран размер от 200 лева месечно.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че доходите на ответника са достатъчни за заплащане на издръжка на касаторката, а ако са недостатъчни, то съдът е следвало да намали размера на издръжката, а не изцяло да лишава детето на ответника от такава. Сочи се като необоснована частта на решението, в което съдът приема нуждата на касаторката от издръжка за недоказана, тъй като нито възможностите на страните, нито техните нужди са се променили от бракоразводното решение до момента. За неправилен е счетен изводът на съда за намалена на 91% трудоспособност на ответника, след като той работи. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се търси допускането му в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът И. Д. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. П., в отговор на касационната жалба поддържа становище за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението по претенцията на пълнолетната дъщеря на ответника, който е бил осъден да й заплаща издръжка като непълнолетна и затова са му били правени удръжки от заплатата, се приема, че влязлото в сила решение за издръжка до навършването на пълнолетие не се ползва със сила на пресъдено нещо за релевантните факти по спора, който е между същите страни, но на различно основание. Съдът изгражда извода си за неоснователност на претенцията предвид липсата на средства у ответника да заплаща издръжка без особени затруднения – заради злокачествено образувание е бил освидетелстван с 91% намалена трудоспособност, получаваният размер на възнаграждение, направените от заплатата му удръжки по задължението за издръжка и невъзможността да реализира допълнителни доходи. Същевременно касаторката не е доказала имотното си състояние, нито по-големи от обичайното нужди или разходи.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касаторката проблеми.
Твърди се, че съдът следва да отговори на въпросите: от какво се определят възможностите на лицето, което дължи издръжка; при липса на доказателства за намаляване доходите на задължения родител към първоначално определената издръжка, следва ли да се отхвърли искът като неоснователен за заплащане на месечна издръжка на пълнолетен учащ (студент); от какво се определят нуждите на лицето с право на издръжка. Заявено е, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителна съдебна практика, намерила израз в ППВС № 5/1970 г. и в две решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
В посочените от касаторката решения на ВКС (решение № 341 по гр.д. № 147/2011 г., ІІІ г.о. и решение № 77 по гр.д. № 863/2011 г., ІІІ г.о.) се преутвърждават постановките на ППВС № 5/1970 г. – възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая, и са винаги конкретни. Съобразно изложения общ принцип е осъществена и преценката на съда дали ответникът може да заплаща претендираната издръжка без особени затруднения за себе си. Разликата между посочената съдебна практика и настоящия спор е в основанието, на което издръжката се претендира. Докато в представените решения предмет на преценка е била претенцията за изплащане на издръжка на непълнолетно лице, в който случай издръжка се дължи безусловно, а по посочените по-горе критерии се преценява възможността на родителя да заплаща определен претендиран размер, в настоящия спор за присъждане на издръжка на пълнолетно лице по същите критерии се преценява дали родителят може да заплаща издръжка до навършването на определена в закона възраст съобразно вида на предприетото от детето обучение, но само ако пълнолетното дете не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, и това не представлява особено затруднение за родителя. При преценката на представените по делото факти съдът е заключил, че след изплащането на задълженията на ответника и предвид възможностите му да реализира допълнителен доход, заплащането на каквато и да е издръжка на пълнолетната му дъщеря ще представлява такова особено затруднение за него. Правен въпрос по тълкуването на доказателствата, или по приложимостта на някой от съобразените от съда критерии, не се поставя, което препятства и произнасянето на ВКС в тази насока.
Вторият въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като не е поставен по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд. При навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона. Поради това решението, с което е присъдена издръжка на детето до този момент, губи силата си, щом детето навърши 18 години. Решението за издръжка не продължава действието си автоматически, ако детето се запише или следва редовно в средно или висше учебно заведение, защото в тези случаи не се дължи издръжка при същите условия, при които тя е била присъдена, и е необходимо в този случай да се прецени дали плащането на издръжка няма да създаде особени затруднения за родителя. В случая след навършването на пълнолетие на касаторката не е постановявано съдебно решение, с което да е прието, че родителят й следва да изплаща издръжка при условията на чл. 144 СК. Затова и поставеният въпрос, свързан с последствията от недоказване на намаляване на дохода на задълженото за издръжка лице след първоначалното определяне на издръжка, не е обусловил изхода на спора
Последният въпрос също не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като не е обусловил изхода на спора. Критериите, по които се определят нуждите на търсещ издръжка, изобщо не са били разисквани от съда. А това е и без значение в процесния случай, тъй като основният извод на съда е, че не се установяват възможности за ответника да плаща издръжка на пълнолетната си учеща дъщеря, без това да му създава особени затруднения, който въпрос логически предхожда необходимостта от разрешаването на въпроса за определяне на нуждите в хипотезата на чл. 144 СК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1591 от 13 август 2014 г., постановено по гр.д. № 2317 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г.
ПРЕДСЕД