О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр.София, 20.03.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1332 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.06.2012г. по гр.д.№7116/2011г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – А. “М.”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото-основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Ответникът Р. М. Н., чрез процесуалния си представител, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил изцяло предявените от Р. Н. срещу А.”М.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Установено е по делото, че ищецът е работил на длъжност “митнически полицай-митнически инспектор”, а по късно “ старши митнически специалист” в митница К. при А. “М.”. Прието е, че по силата на Заповед ЗМФ №1441/09.11.2009г. на Министъра на финансите, считано от 00ч. на 16.12.2009г. са закрити митнически учреждения, а в структурата на Р.-С. се създават -м. Ю. и М. б. К.. Установено е, че със заповед № ЗМФ№1558/31.11.2009г., считано от 00ч. на 16.12.2009г. се създава А. Ю. и няма закриване на м. К., а само преминаването й в М. Ю., като последната е нейн правоприемник.
Прието е, че видно от щатно разписание на м. К.. от 17.11.2009г. за длъжността „старши митнически специалист” са предвидени 11 щатни бройки, а от щатно разписание на м. К. от 15.12.2009г., утвърдено от директора на А. „М.”, за длъжността „старши митнически специалист” са предвидени 5 щатни бройки. Установено е, че с протокол от 30.11.2009г. на комисия по подбор, назначена със заповед на Директора на А. „М.” е извършен подбор между общо 11 лица заемащи длъжността „старши митнически специалист” в М. „.К.” и със заповед от 16. 12.2009г.г. на директора на А. „М.”, връчена на ищеца на 17.12.2009г., е прекратено трудовото правоотношение на Р. Н. за длъжността „старши митнически специалист” в м. К. на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр. 2 КТ- поради съкращение на щата и чл.335, ал.2, т.3 от КТ, като в мотивите на заповедта са посочени като основание Постановление № 302 от 2009г. на Министерски съвет за приемане на устройствения правилник на А. „М.” и утвърдено длъжностна разписание от 15.12.2009г.
Въззивният съд при тези данни е счел, че щатното разписание на М. К. предхожда закриването й и вливането й в новата структура, поради което правилно е извършен подбор само между служителите на М. К.. Приел е обаче, че в случая не са ясни критериите по които е извършен подбора, които са по-скоро касаят субективни оценки, като например критерии активна обществена дейност, а не касаят обективни качествата на служителите. Прието е, че основата разлика не е по показателите – стаж, професионален опит, предишни атестации, а по критерия – оценка по Кодекса за поведение на митническия служител и дисциплинарно минало. По тези съображения съдът е счел за основателен предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Съдът е счел, че предвид незаконността на уволнението и безсрочния характер на трудовото правоотношение между страните, искът за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност ”старши митнически специалист” в М. Ю., като правоприемник на М. също следва да бъде уважен. Уважил е искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, който предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за процесния период.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител подвържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора-подлежи ли на съдебна преценка конкретната преценка на специално назначената комисия за извършване на подбор в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Представя решения постановени по реда на чл.290 ГПК: решение от 08.06.2012г. по гр.д.№1209/2011г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че когато подборът е проведен известно време преди уволнението, за законността на последното ще е достатъчно между акта на подбора и момента на прекратяване на трудовото правоотношение да е изтекъл разумен срок, като този срок се определя според обстоятелствата на конкретния случай и се характеризира с липса на промяна в правно значимите факти, решение от 25.06.2010г. по гр.д.№1000/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че законосъобразният подбор в случая е част от правото на работодателя да уволни работника, затова при констатираното несъответствие на подбора със законовите критерии уволнението е незаконно, решение от 28.03.2012г. по гр.д.№293/2011г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съгласно легалното определението на пар. 1 КТ качеството работодател се придобива при наличието едновременно на следните условия – организационна обособеност, икономическа обособеност и самостятелно наемане на работници или служители по трудово правоотношение, при което наличието само на едно от посочените условия не е достатъчно, за да се приеме, че дадено образувание е и работодател по смисъла на закона, решение от 04.07.2012г. по гр.д.№760/2011г. , ІІІ г.о. на ВКС, в което е посочено, че с ТР № 3/16.01.2012 г., постановено по тълк. д. № 3/2011 г. от Върховния касационен съд, ОСГК се отстрани противоречието в практиката на различни състави при ВКС по прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, като е прието, че преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Представя се ии решение на въззивен съд без отбелязване да е влязло в сила, поради което не следва да се съобразява при преценка за допустимост на касационото обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК по въпроса за това подлежи ли на съдебна преценка конкретната преценка на специално назначената комисия за извършване на подбор, тъй като на същия е даден отговор в обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС. Практиката на съдилищата е уеднаквена с посоченото и от жалбоподателя Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, в което се посочва, че критериите по чл. 329 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начин на упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Именно такава преценка е извършил и въззивният съд в конкретния случай.
Така установената практика не е неправилна и не се налага нейната промяна, поради което не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.06.2012г. по гр.д.№7116/2011г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: