О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
С., 21.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.197 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 02.11.2011г. по гр.д.№13395/10г. на Софийски градски съд е потвърдено решение №І-62-157 от 09.06.2010г. по гр.д.№20232/08г. на Софийски районен съд, с което е била допусната делба на УПИ ІІІ-121 от кв.31 по плана на [населено място], местност „Вилна зона Киноцентъра първа част“, целият с площ по скица от 1425 кв.м., а по документи за собственост – 1915 кв.м., заедно с построените в мястото триетажна масивна жилищна сграда и второстепенна сграда, между съсобственици и при квоти: 5/6 ид.части за Д. К. Б. и 1/6 ид.част за М. К. Б..
Въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит по време на брака между родителите на страните К. Б. К. и А. Д. К.. След смъртта на бащата, майката А. К. е продала своите 4/6 ид.части от имота на ищцата Д. Б. за сумата от 200 000 лв., при което, заедно с наследствената квота от 1/6 ид.част, ищцата е станала собственик общо на 5/6 ид.части, а останалата 1/6 ид.част е собственост по наследство на ответницата М. Б.. Прието е, че ответницата не е доказала възражението си за привидност на продажбата, като прикриваща дарение. Ищцата е разполагала със средства за закупуването на имота. Тя е работила продължително време в чужбина, превеждала е в България суми по банков път, а освен това е имала и възможност да внася в страната определени суми в наличност, без да ги декларира пред данъчните власти. Изтъкнат е довод, че дори да не е била платена продажната цена, това не води до нищожност на договора за продажба, а евентуално сочи на неизпълнението му. Не е доказана и твърдяната прикрита сделка – дарение. Но дори да е имало такова прикрито дарение, то би било валидно, собственик на дарените 4/6 ид.части отново би била ищцата и ответницата не би имала повече от наследствената си квота от 1/6 ид.част от имота, затова тя няма правен интерес от възражението за нищожност на продажбата. И на последно място – тъй като майката А. К. е жива, не може да бъде поставян въпрос дали с едно такова дарение се накърнява запазената част на ответницата от наследството на майка и.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата М. Б.. Тя поддържа, че съдът не е направил задълбочен анализ на доказателствата по делото, от които се установява, че ищцата не е разполагала със сумата, описана в нотариалния акт за продажба, което е аргумент в подкрепа на тезата, че страните не са имали воля за продажба и тази сделка е нищожна. Поддържа противоречиво становище по въпроса за вида и последиците на тази нищожност – от една страна – че продажбата прикрива дарение /относителна симулация/, от друга страна – че прехвърлителката А. К. е останала собственик на „дарените“ 4/6 ид.части от имота и следва да участва в делбата /абсолютна симулация/. Освен това поддържа, че въззивният съд е следвало да отчете новонастъпилото обстоятелство – нанасянето на наследствения имот в кадастралната карта с нови граници, увеличаващи площта му на 1915 кв.м., което е от значение за делбата.
В изложението към жалбата поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите:
1. „В хода на разглеждане на иск за делба в първа фаза на делбата, при новонастъпило обстоятелство, променящо идентификацията на делбения имот по номерация, площ и граници, следва ли решаващият съд да отрази в решението си новите данни за имота, или следва да допусне до делба имота при старите индивидуализиращи белези“.
2. „При възражение за нищожност на договор, представляващ легитимиращ документ за част от квотата на единия съсобственик, следва ли съдът да се произнася по действителността на договора, или е достатъчно да констатира липсата на правен интерес у единия съделител, тъй като нищожността на договора не променя неговата квота, а само кръга на съделителите“.
Ответникът в производството Д. Б. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Първият от поставените въпроси се свежда до това дали съдът, който разглежда иск за делба на недвижим имот, е длъжен да отчете с диспозитива на решението си новонастъпилите до приключване на първата фаза на делбата изменения в площта и границите на делбения имот. Настоящият състав счита, че този въпрос не обуславя изхода на конкретното дело, затова по него не може да се допусне касационно обжалване. В конкретния случай в последното съдебно заседание във въззивната инстанция преди постановяване на решение по допускане на делбата са представени само проекти за изменение на кадастралната карта с цел допълване площта на делбения имот в резултат на прилагане на подробен устройствен план от 1958г. Към този момент все още не е била изменена кадастралната карта – т.е. все още не е било налице влязло в сила изменение на площта и границите на делбения имот, което съдът би могъл да отчете. Освен това – предмет на делото е само урегулираната част от съсобствения имот – т.е. само УПИ ІІІ-121 от кв.31 по плана на [населено място], местност „Вилна зона Киноцентъра първа част”. Така, както са се стекли обстоятелствата за този имот, в урегулираната си част той има само двама съсобственика, след извършеното прехвърляне на права по нот.акт №175/2007г., а в неурегулираната си част, ако тя действително е нанесена в кадастралната карта при изменението и в хода на делбата, съсобствениците биха били трима, като освен страните по делото, съсобственик в тази част ще бъде и майката А. К., която не е прехвърлила правата си в тази част на ищцата Д. Б.. С други думи – реално това са два отделни имота с различни собственици, независимо дали са нанесени като самостоятелни в кадастралната карта. Не се касае само за промяна в площта и границите на делбения имот, а до по-сложна хипотеза, затова и поставеният въпрос не е относим към нея.
Вторият въпрос се свежда до това дали съдът следва да се произнесе по съществото на направено възражение за нищожност на договор, от който черпи права един от съделителите на общия имот, или може да го отклони по съображения за липса на правен интерес от това възражение. Този въпрос също не определя изхода на делото и затова по него също не може да се допусне касационно обжалване. Това е така, тъй като в случая делбеният съд не само е изложил съображения за липса на правен интерес от възражението за относителна симулация на сделката по нот.акт №175/2007г., но и е разгледал по същество това възражение, като го е приел за неоснователно по съображения, че купувачката е разполагала със средства за заплащане на продажната цена. Доколко е правилно това съображение не може да се изследва в настоящата фаза по допустимост на касационното обжалване. Следва да се има предвид обаче това, че в отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за относителна симулация – т.е. че продажбата прикрива дарение. С оглед тази нейна позиция е обосновано и другото съображение на въззивния съд – че дори ако продажбата прикрива дарение, то би било действително и с това не се променят квотите на съсобственост, при които е и допусната делбата.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02.11.2011г. по гр.д.№13395/10г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: