О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
С., 22.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 3552 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 16661/01.10.2018 г., подадена от адв. А. И. А., легитимирал се като служебен защитник на К. И. Б., против определение № 2834/20.09.2018 г. по в.ч.гр.д. № 3660/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 5092/02.07.2018 г. и производството по нея е прекратено.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на атакуваното определение поради незаконосъобразност и необоснованост. Иска се неговата отмяна и произнасяне по същество на подадената частна жалба.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството по нея, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане подадената частна жалба против определение от 06.06.2018 г. по гр.д. № 703/2015 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил в обжалваната част, с която е отхвърлено искането на адв. А. А. да бъде назначен за особен представител на ищеца К. И. Б. на основание чл. 29, ал. 3 ГПК. За да постанови атакувания съдебен акт въззивната инстанция е приела, че определението на първостепенния съд в обжалваната част не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, а от друга страна адв.А. не разполага с процесуална легитимация да го обжалва, тъй като не е нито страна, нито има качеството представител на страна по делото предвид необжалваната част от определение от 06.06.2018 г. по гр.д. № 703/2015 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК е прекратена правната помощ на страната.
Настоящият състав намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна. Назначаването на особен представител в хипотезата на чл. 29, ал. 3 ГПК е обусловено от извършена от съда преценка, че страна в процеса е с неизвестен постоянен и настоящ адрес, респективно съдът следва да установи посочените факти и основанието за прилагане на разпоредбата. Отказът да се назначи особен представител е мотивиран от първостепенния съд с доводите, че на посочения от страна на ищеца адрес същият е уведомяван за съдебни актове. Правилно е прието от въззивния съд, че определението, с което се отхвърля искане на адв. А. да бъде назначен за особен представител нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е посочено в закон като подлежащо на обжалване – чл. 274, ал. 1 ГПК. По повод оплакванията, наведени в настоящата частна жалба, следва да се посочи, че адв. А. е назначен за служебен защитник на К. И. Б. на основание чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ по изрично искане на страната. Липсата на съдействие от ищеца и невъзможността на адвоката да осъществи контакт с него не биха довели до прекратяване на делото, в който смисъл са твърденията на адв. А., а единствено до прекратяване на допуснатата правна помощ на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 З. поради промяна в обстоятелствата /в който смисъл се съдържа и искане от самия служебен защитник, уважено от първоинстанционния съд/. Адвокатската защита за предявяване на иск и защита на материално право, по отношение на което се твърди да е налице правен спор, не е задължителна, така както е предвидена в чл. 284, ал. 2 ГПК например.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2834 от 20.09.2018 г. по ч.гр.д. № 3660/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 5092/02.07.2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: