О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 22.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело № 5043 /2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. Т. Ж. , чрез адв. К.Н. срещу решение № 1660 от 11.07.2017г. по в. гр.дело № 5198/2016г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 22.08.2016г по гр.д № 830/2015г на Пернишки окръжен съд .
Срещу МБАЛ – [фирма] [населено място] изцяло е отхвърлен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева от медицински деликт, причинен от неадекватни и непрофесионални действия на лекар от спешното отделение на ответната болница при преглед на 05.09.2015г и погрешна диагноза на състоянието на ищеца при спукан апендикс, в резултат на което М. Т. Ж. е развил перитонит и е претърпял общо три операции в МБАЛСМ „Пирогов”. Искът се е основавал на твърдение за неосигурена своевременна и адекватна медицинска помощ в спешното отделение на МБАЛ – [фирма] поради неправилно поставената диагноза и предписано лечение от дежурния лекар д-р К. , който след преглед при оплаквания за втрисане болки в областта на стомаха и главата , датиращи от предния ден ,след електрокардиограма и назначени лабораторни изследвания ,вкл. пълна кръвна картина е поставил диагноза припадък (синкоп) с отразено придружаващо заболяване вирусна инфекция ,неуточнена. При прегледа на 05.09.2016г лекарят е отразил ,че коремът е мек,неболезнен ,предписал е медикаменти (ентерол,спазмалгон) и е указал лечението да продължи в къщи . На 07.09.2016г ищецът е претърпял по спешност операция в МБАЛСМ „Пирогов” поради гангренозно перфориран апендикс .Окончателната диагноза е остър перитонит ,остър апендицит с дифузен периитонит . Ответникът МБАЛ [населено място] е оспорил иска , като е привлякъл трето лице-помагач д-р К. К. , който като дежурен лекар е извършил прегледа.
Спорните обстоятелства относно предприетите в спешното отделение на МБАЛ- [фирма] спрямо ищеца изследвания и дейности ,съответствието им нормативните изисквания и стандартите за добри медицински практики и квалифицирана помощ в съответната област ,въззивният съд е приел за изяснени след обсъждане на събраните по делото доказателства, включитело неоспореното заключение на вещо лице по назначената СМЕ в съответната област на медицинските знания .Въззивният съд е възприел заключението ,че при оплаквания на пациента за втрисане ,болки в главата и припадък и при данните от направените изследвания ,вкл констатираната тогава клинична картина, поставената основна диагноза „припадък и колапс” не е резултат на неправилни действия , а действията и диагнозата са били професионално обосновани на този етап. На пациента е било указано лекарско наблюдение през следващите 24 часа и контрол на здравословното му състояние , като указание ищецът е пренебрегнал Потърсил спешна помощ едва след две денонощия ,на 07.09.2015г поради влошаване , което е безспорно установено Ищецът е страдал от диабет и според вещото лице, клиничната картина на възпалителните процеси при диабет не е толкова ясна.Поради това указанието за наблюдение през следващите 24 часа е съответно. Възпалителният процес води до перитонит за толкова време , а при диабетиците процесът е ускорен , което е довело въззивния съд до извода , че процесът е настъпил през времето след първоначалния преглед и ако ищецът бе изпълнил указанието на д-р К. , не биха настъпили и неблагоприятните последици.Направен е решаващ извод ,че при тези обстоятелства не се установява причинната връзка между действията на извършилия прегледа лекар и диагнозата от 05.09.2015г и развилия се при ищеца перитонит .Въззивният съд е обсъдил противоречията в показанията на доведените от ищеца свидетели , включително противоречия със собствените му твърдения за това дали е бил прегледан от дежурния лекар на 05.09.2015г в спешното отделение. Приел за опровергано твърдението за безотговорно и непорфесионелно отношение към състоянието в този момент . Липсата на виновно и противоправно поведение на посочения лекар е другото решаващо съображение въззивният съд да приеме искът за неоснователен и недоказан . Соченото от ищците виновно поведение на медицински лица в ответната болница въззивният съд на свой ред и като е възприел заключенията на вещи лица , е приел за опровергано – презумпцията за виновност е оборена от ответника .
В касационната жалба, както и в приложено след указания изложение се излагат оплаквания за нарушение на съдопроизводствени правила – чл. 5 и чл. 235 ал.2 ГПК , тъй като съдът не е основал решението си на закона като приема,че липсват предпоставките по чл. 49 ЗЗД .В случая законът не е приложен точно и поради това се сочи основание по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК.Според касатора изводът на САС относно това ,че не е доказано ответникът да е възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД ; да е нанесена вреда от прегледа и поставената диагноза и че не е установено деликтно поведение на лекаря, нарушават чл.235 ал.2 ГПК Конкретни въпроси извън съображенията ,че законът следва да се прилага точно , което според касатора в случая води до уважаване на иска , не се формулират .
В отговор ответникът МБАЛ”Р. А.” АД оспорва основанията за допускане на касационната жалба до разглеждане, тъй като не са налице изискванията на чл.180 ал.1, т.1-3 ГПК
Отговор е депозиран и от третото лице- помагач д-р К. А. К..изтъква се ,че не е отговорено на изискванията на чл.280ал.1ГПК,тъй като липсва конкретно изложение на касационните основания .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба, която е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК.
Правни въпроси не са формулирани – нито във връзка с прилагането на материалния закон от въззивния съд ,нито с оглед прилагането на процесуалния закон Общото позоваване ,че е нарушен чл.235 ал.2 ГПК не представлява конкретно формулиран правен въпрос, решаващо произнесен от съда. Освен това тезата,че въззивният съд бил направил извод за недоказано качество на ответника като възложител,спрямо работата и действията на посочения лекар, не кореспондира с приетото от съда в решението . Въззивнтият съд е приел тази предпоставка на отговорността по чл. 49 ЗЗД за установена като е посочил, че ответната болница има материалноправната легитимация на възложител. Общо и неподкрепено с конкретни съображения е оплакването за неправилно прилагане на материалния закон в чл. 49 ЗЗД и необходимостта предпоставките да бъдат установени , за да се ангажира гаранционно – обезпечителната отговорност , носена от възложителя на работата . Прилагането на чл. 49 ЗЗД в насоките засягащи конкретния случай е изяснено в тълкувателната практика на ВС на РБ. (ППВС №7/1958г, ППВС №17/1963г,ППВС №9/1966г), както и в установената практика на ВКС за случаите на медицински деликт . Съгласно чл. 80, чл. 81 от Закона за здравето , качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти ,утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика , приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите. Този критерии за качество се преценява , съответно намира израз и при решаващата дейност на съда .Въззивният съд е направил тази преценка при формиране на извода ,че презумпцията за вина е опровергана, както и че липсва причината връзка при увреждането, като съответно е приложил указанията от задължителната практика спрямо изяснените по делото обстоятелства ,установени по делото .
Касаторът не е посочил конкретно и ясно кои доказателства въззивният съд не е обсъдил.При обсъждане на доказателства въззивният съд не е нарушил указанията по ТР № 1/17.07.2001г ОСГК. Вътрешното убеждение на съда е изразено в решението и е спазен критерият за обоснована увереност,посочен в реш №554/2912 по гр.д №1163/2010 ІV г.о по чл. 290 ГПК,като установена последваща практика на ВКС по въпроса . В изложението и касационната жалба не са конкретно и ясно посочени причинно-следствени връзки и обстоятелства , които съдът да е пренебрегнал, приемайки заключението на вещо лице и обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства за да достигне до извод ,че причинно следствената връзка е прекъсната от поведението на ищеца, както и че виновни и противоправни действия на лекаря не се установяват. Конкретизацията във връзка с тези решаващи изводи е необходимо съдържание на изложението дори при съответно формулиран правен въпрос, какъвто в случая изобщо не е поставен . Оспорването на фактическите изводи на съда не може да обоснове допускане до касационно обжалване по критериите на чл. 280 ал.1 ГПК .
Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е изтъкнато без конкретна обосновка в изложението. По изтъкнатите норми на приложимия закон има както яснота в нормативната уредба,така и трайно установена практика на ВКС.Здравните заведения носят обективна отговорност като възложители, като редът за реализирането й е по чл. 49 ЗЗД. Законът регулира предоставяните медицински услуги като въвежда определени изисквания за тяхното качество. Качественият критерии се основава на утвърдени по реда на Закона за лечебните заведения медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика,което представлява показател както за достъпност и качество на медицинската помощ по смисъла на чл. 59в т.4 ЗЗО, така и при отговорност за непозволено увреждане. В този контекст нормата на чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето свързва правото на достъпна медицинска помощ с прилагане на принципите на своевременност достатъчност, качество и равнопоставеност при оказване на тази помощ. Това е от значение и за гражданскоправната санкция при накърняване на принципа,но само при установено нарушение на очертаните по този ред изисквания.
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1660 от 11.07.2017г.по в. гр.дело № 5198/2016г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .