4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№385
[населено място] 23.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на петнадесети април , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1060 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1429 / 06.08.2012 год. по т.д.№ 3746 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , ТО – 5 състав, с което е потвърдено решение от 12.05.2011 год. по т.д.№ 123 / 2011 год. на СГС, VІ , ТО – 17 състав , с което е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД „ Б. В. И Г. „ иск с правно основание чл. 208 КЗ , за заплащане на застрахователно обезщетение за кражба на МПС – собственост на ищцовото дружество – застрахователно събитие настъпило на 08.11.2010 год. , в размер на 63 261 ,32 лв., ведно със законната лихва върху същото от датата на завеждане на исковата молба . Касаторът навежда довод за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.211 вр. с чл. 188 ал.3 КЗ и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.146 ГПК –относно разпределението на доказателствената тежест , както и като необосновано . Основната теза на касатора, е че в исковия процес застрахователят може да противопостави само основанията за отказ за заплащане на застрахователното обезщетение, противопоставени извънсъдебно – в производството по заведената застрахователна преписка по щета . Счита , че съдът неправилно е разгледал възражението на ответника за нарушение от страна на застрахования на договорното му задължение за уведомяване на застрахователя за промяна в обстоятелства от съществено значение за риска – мястото на съхранение на автомобила – предпоставящо основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение . В евентуалност и ако би се приело за допустим предмет на съдебния спор , това възражение касаторът оспорва като недоказано, поради дължима от ответника доказателствена тежест за установяване на основание за отказ за плащане, т.е. че мястото от което е откраднато МПС е различно от упоменатото в Предложението за сключване на застраховката, раздел „ Задължение за обявяване на съществени обстоятелства , известни при сключване на застраховката „ , място на съхранение на автомобила – паркинг „ П. „ . Кумулативно сочи, че ползваното във въпросника понятие „ съхранение на автомобила „ не би могло да се възприеме за еднозначно с „ постоянно местодомуване на автомобила „ , в който смисъл касаторът твърди, че е възприел въпроса със значение къде пребивава автомобила в случаите , когато не се ползва ежедневно по предназначение . В този смисъл страната сочи, че на така поставения въпрос е отговорила коректно, неукривайки обстоятелства от съществено значение за риска , поради което и на основание чл.188 ал.3 КЗ отказът на застрахователя да заплати исканото обезщетение е незаконосъобразен .
Ответната страна – ЗАД „ Б. В. И Г. „ оспорва касационната жалба , като намира, че не са обосновани основания за допускане на касационното обжалване , тъй като по въпрос п.1 е представено само едно решение казуална съдебна практика, при това не по въпрос , касаещ приложението на чл.189 ал.4 КЗ , а по п.2 изобщо не се обосновава коя правна норма и с коя своя , относима към произнасянето на въззивния съд част, се явява непълна, неточна или противоречива и като такава подлежаща на тълкуване , вкл. останалите предпоставки в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване .
За да отхвърли предявения иск , въззивният съд е приел за основателни и двете възражения на ответника – за неизвършена от застрахования пасивна маркировка на автомобила при конкретно упомената в ОУ , неразделна част от застрахователния договор, фирма, до извършването на което и съгласно раздел І „ Общи положения „ т.7 застрахователят не обезщетява вреди от „ Кражба на МПС „ / 2 / , както и възражението , че като не е съобщил за променено „ място на съхранение „ на автомобила спрямо посоченото в предложението за сключване на застраховката – паркинг „ П. „ , застрахованият е в нарушение на договорно задължение – неуведомяване за обстоятелство от съществено значение за риска , за което и съгласно Раздел І „ Общи положения „, параграф ІІІ , „Задължения за обявяване „ т.3 ,застрахователят има право да откаже застрахователно обезщетение , в съответствие с чл.189 ал.4 вр. с чл.191 ал.2 вр. с ал.1 КЗ . Само първото възражение е било заявено с отказа за заплащане на обезщетение по заведената преписка за щета ,но въззивният съд е приел, че застрахователят не е ограничен в правото си да предяви и други възражения срещу дължимостта на застрахователното обезщетение ,освен предявеното извънсъдебно . В мотивите си по второто наведено възражение въззивният съд е приел , че понятието „ съхранение „ не е специфично правно понятие и като такова не се нуждае от допълнителни разяснения във въпросника на застрахователя . Не е дал своя трактовка за възприемането му , но очевидно изхожда от значението му на обичайно местодомуване на автомобила .
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира два въпроса , съответно конкретизирани и уточнени , съгласно правомощието на настоящата инстанция в съответствие с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , както следва : 1 / Допустимо ли е застрахователят , в иницииран от застрахования съдебен процес за събиране вземането му от застрахователно обезщетение , да предяви и други основания за отказ за заплащането му , извън заявените извънсъдебно по предявената щета ? и 2 / Какъв е смисълът на понятието „ съхранение на автомобила „ , включено във въпросника на застрахователя – раздел „ Задължение за обявяване на съществени обстоятелства , известни при сключването на застраховката „ ? . Първият от въпросите е зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , с позоваване на противоречие на въззивното решение с казуална съдебна практика – решение № 884 / 18.11.2010 год. по гр.д.№ 438 / 2010 год. на САС, ГО, 7 състав / влязло в сила / , в което е възприето, че предмет на спора , а оттам и на съдебното производство могат да са само посочените в отказа на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение основания . Вторият от поставените въпроси е зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с аргумента , че отговорът на въпроса как се тълкува понятието „ съхранение на автомобила „ , при липса на легална дефиниция за същото , е от значение за точното прилагане на закона .
Настоящият състав намира, че първия от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – отговор на същия е включен в предмета на спора и обусловил решаващ извод на съда , относно обхвата му , в смисъл противен на дадения в цитираното решение – казуална съдебна практика . С оглед въпроса и за преценка на необходимия в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК идентитет е без значение какви са конкретните релевирани основания за отказ на застрахователя в цитираното и тук атакуваното въззивно решение . Противоречива съдебна практика, съгласно т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , се формира и при само едно противопоставено на атакуваното съдебно решение , в който смисъл доводите на ответната страна за необоснованост на основание за допускане на касационното обжалване по първи въпрос са несъстоятелни .
Вторият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Не се сочи неясна, непълна или противоречива правна норма, подлежаща на тълкуване ,с оглед която и да биха се изследвали предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС . Въпросът предпоставя тълкуване на понятие от писменото предложение на застрахователя , по което застрахованият е дал писмен отговор на съществено за сключването на договора обстоятелство , съставляващи неразделна част от застрахователния договор , съгласно чл.184 ал.2 КЗ . В този смисъл въпросът касае тълкуване на договора , в аспект на съобразени при сключването му и от значение за преценка на риска обстоятелства, която дейност е в компетентността на решаващия съд . Правилността на тълкуването подлежи на проверка на основанията по чл.281 т.3 ГПК , освен при извършването му в противоречие с принцип на тълкуването , съгласно чл.20 ЗЗД и богатата задължителна съдебна практика по прилагането му , но такъв не е поставеният , в съответна хипотеза – чл.280 ал.1 т.1 ГПК – въпрос .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1429 / 06.08.2012 год. по т.д.№ 3746 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , ТО – 5 състав .
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от връчване препис от настоящото определение , да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса от 1265 / хиляда двеста шестдесет и пет / лева .
При представяне на доказателството или изтичане на срока за изпълнение на указанието , делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :