3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 935 по описа за 2019 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Р. Г. чрез адв.К. А. против решение № 493 от 20.12.18г.по в.гр.дело № 722/18г.на Великотърновския окръжен съд в частта,с която е отменено решение № 240 от 26.07.18г.по гр.дело № 844/17г.на Горнооряховския районен съд и е уважен искът с правно основание чл.207 ал.1 т.2 КТ, предявен от „Новаджел”ООД за сумата 27 430.61 лв – липса на стоки материали, ведно със законната лихва от 9.05.17г.до окончателното изплащане, както и сумата 710.04 лв мораторна лихва за периода от 2.02.17г.до 5.05.17г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по възражението за прихващане, надлежно направено от ответника с отговора на исковата молба.
Ответникът по жалбата „Новаджел”ООД моли да не се допуска въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване,намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът И. Г. е изпълнявал материално –отчетническата длъжност „началник склад” до 16.02.17г.,когато със заповед № 68/16.02.17г. е дисциплинарно уволнен.Установено е ,че на 24.01.17г.е напуснал работното си място в [населено място],като ключът за склада, достъп до който е имал единствено той, е изпратен по куриер на управителя на „Новаджел”ООД – Х. Б. Ч..На 2.02.17г.управителят, в присъствието на помощник –нотариус по заместване И. П. и четирима свидетели, е отключил склада,за което е съставен констативен протокол.При извършената инвентаризация са установени липси на стоки и материали на обща стойност 19 106.38 лв.Освен липсващите стоки е установено,че ответникът е издал фактури на фирма „Алфрида”ЕООД в размер на 2 500 лв и на фирма „Цветомира 2010”ЕООД в размер на 1 316.80 лв, за които липсват документи за покупко-продажба и стоките не са налични в склада, както и е събрал,но не е заприходил вземания от контрагенти на дружеството в общ размер 2087.43 лв.Установена е липсваща касова наличност в размер на 2 420 лв.Общата стойност на установените липси е в размер на 27 430.61 лв.
При тези данни по делото въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.207 ал.1 т.2 КТ е доказан по своето основание и размер,поради което следва да се ангажира пълната имуществена отговорност на ответника за доказаната липса на парични и материални ценности, причинена от него при изпълнение на трудовите му задължения като отчетник.
Настоящият съдебен състав намира,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по поставеният процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по възражението за прихващане, надлежно направено от ответника с отговора на исковата молба, поради противоречието му с практиката на ВКС – решение № 270 от 19.02.15г.по гр.дело № 7175/13г.на ІV г.о., решение № 323 от 18.05.10г.по гр.дело № 1338/09г.на ІV г.о., решение № 125 от 3.06.16г.по гр.дело № 5367/15г.на ІІІ г.о., решение № 93 от 6.07.10г.по т.д.№ 808/09г.на І Т.О.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 493 от 20.12.18г. по гр.дело № 722/18г.на Великотърновския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора И. Р. Г. да внесе държавна такса в размер на 573.61 лв по сметка на ВКС и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Особено мнение на съдия В.Р. по гр.д.№935/2019г.
Считам, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззизвно решение от 20.12.2018г. по гр.д.№722/2018г. на ОС Велико Търново по въпроса: „ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по възражението за прихващане, надлежно направено от ответника с отговора на исковата молба” по следните съображения:
В т.1 на Тълкувателно решение №1/2010г. по т.д.№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС се приема, че правният въпрос от значение за изхода по кретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съдът не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело могат да бъдат повече от един, стига да са обусловили решаващите изводи на съда.
В конкретния случай районният съд не се е произнесъл по направеното от ответника възражение за прихващане с негово вземане към работодателя в размер на 3214, 95 лева, представляващо обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск в размер на 88 дни, поради което и въззивният съд не е извършвал проверка за съществуването вземането на ответника и няма произнасяне по него нито в мотивите, нито в диспозитива на обжалваното решение, по поради което същият не е обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело за основателност на предявения иск, с правно основание чл.207 КТ, който касае отчетническата отговорност на ответника по иска-жалбоподател в настоящето производство. Този въпрос не е от значение и за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, поради което поставеният за разглеждане въпрос не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
ПОДПИС: