3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр. София, 24.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 1609 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1117 от 30.03.2017г. по ч. т. д. н. № 6268/2016г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 6014/ 17.11.2016г. по т.д.н. № 2443/ 2011г. на Софийски градски съд, ТО, 3-ти състав, в частта, с която е отказано одобряване на частична сметка за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността на [фирма] /н/, София, депозирана от синдика с молба от 05.10.2016г. и обявена в търговския регистър на 11.10.2016г.
Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно по съображения, подробно изложени в частната жалба, като иска отмяната му.
Ответниците по частната жалба представят отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледани по същество е неоснователна.
Синдикът е изготвил частична сметка за разпределение, с която се предвижда пълно удовлетворяване на вземанията в редове 6-ти и 7-ми по чл.722, ал.1 ТЗ с титуляр държавата и процесуален субституент на същата – НАП, както и частично погасяване на вземанията от 8-ми ред по чл.722, ал.1 ТЗ, в който ред не са включени вземания на жалбоподателя, [фирма]. Съдът по несъстоятелността е постановил определение, с което е одобрил частичната сметка за разпределение, в частта, с която се разпределят суми в полза на НАП /по т.6 и т.7 на чл.722, ал.1 ТЗ/ и е отказал одобряване на сметката в останалата й част, с която се разпределят суми в ред 8-ми на чл.722, ал.1 ГПК, като е указал на синдика да изготви нова сметка за разпределение, в която да задели суми за кредитора [фирма] съобразно предявените установителни искове. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, като е изложил съображения, че вземането от 808 865,60 евро на [фирма] представлява кредитиране на длъжника по см. на чл.616, ал.2, т.2 ТЗ, поради което то следва да се удовлетвори след удовлетворяване на кредиторите от 8-ми ред, за които липсват средства за пълно удовлетворяване.
За да остави частната жалба без разглеждане, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като определението, с което съдът по несъстоятелността отказва да одобри сметка за разпределение и дава указания на синдика да изготви нова сметка за разпределение при съобразяване на определени обстоятелства, не попада в нито една от посочените в чл.274, ал.1 ГПК категории актове. Обжалването не е изрично посочено в закона, като с определението не се прегражда развитието на производството по делото. Налице е единствено отказ временно да се даде разрешение на въпроса за изготвянето и одобряването на сметката за разпределение. Изложени са допълнителни аргументи, че в случай, че актът се възприеме за преграждащ развитието на производството, ще означава въззивната инстанция да разполага единствено с възможност да го отмени и върне делото на първоинстанционния съд за постановяване на определение по същество по чл.729, ал.1 ТЗ, което няма да доведе до окончателно разрешаване на спорните въпроси, тъй като така постановения съдебен акт ще подлежи отново на въззивен контрол по чл.729, ал.3 ТЗ. Счетено е, че това разбиране е в противоречие с една от целите на производството по несъстоятелност – да се осигури бързина на извършването на надлежните процесуални действия от страните и съда по несъстоятелността, за да може производството да приключи в по-кратък срок. Определението за отказ не подлежи на въззивен контрол по чл.729, ал.3 ТЗ, тъй като с него, нито се одобрява, нито се коригира изготвена от синдика сметка за разпределение.
Определението като краен резултат е правилно.
Съдът по несъстоятелността е приел за неоснователно възражението на настоящия жалбоподател за разпределение на суми по т.8 на чл.722, ал.1 ТЗ, като е отказал да одобри сметката за разпределение с оглед липса на заделяне на суми в нея в ред 8-ми на друг кредитор – [фирма]. Съгласно изричните разпоредби на чл.729, ал.1 и ал.3, изр.2-ро ТЗ /редакция ДВ бр.105/ 30.12.2016г./, сметката за разпределение подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд не само, когато е оборена от съда по несъстоятелността с или без изменения, но и когато е отменена от него. Отказът да се одобри сметката за разпределение с указания за изготвяне на нова такава, по своята правна същност представлява отмяна на изготвената от синдика сметка за разпределение. Ето защо, актът по своя характер подлежи на обжалване, но при условие, че е налице правен интерес за това по отношение на лицето, подало жалбата. В конкретния случай, при липса на обжалване на отказа от лицата, на които със сметката се разпределят суми в 8-ми ред, не е налице правен интерес на [фирма], на който не се разпределят суми със сметката, от обжалване на определението на съда по несъстоятелността в посочената част, тъй като за неразпределената сума ще бъде съставена нова сметка за разпределение /не е постановено тази сума да бъде усвоена по друг начин/. Указанията на съда по несъстоятелността относно съставянето на новата сметка за разпределение, доколкото не представляват изменение на сметката по см. на чл.729 ТЗ, поради което не могат да бъдат предмет на обжалване. Ето защо, при невключване в новата сметка за разпределение на кредитора и неуважаване на възражението му срещу невлючването, същият има път на защита по чл.729, ал.3 ТЗ.
С оглед изложеното, определението на апелативния съд следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1117 от 30.03.2017г. по ч. т. д. н. № 6268/2016г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение № 6014/ 17.11.2016г. по т.д.н. № 2443/ 2011г. на Софийски градски съд, ТО, 3-ти състав, в частта, с която е отказано одобряване на частична сметка за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността на [фирма] /н/, София, депозирана от синдика с молба от 05.10.2016г. и обявена в търговския регистър на 11.10.2016г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.