1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр.София, 25.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 493/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. (П.) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2599 от 12.12.2017 г. по гр.д.№ 2865/ 2017 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 28/ 2016 г. и като краен резултат П. е осъдена да заплати на Б. А. М. 15 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан с присъда по НОХД № 4268/ 2010 г. на Софийски градски съд, със законната лихва върху тази сума от 19.10.2015 г., като за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв претенцията е отхвърлена.
Ищецът Б. М. не е обжалвал въззивното решение в отхвърлящата иска му част и в тази част то е влязло в сила.
Касаторът П. обжалва решението в осъдителната му част и моли то да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и да изложи мотиви по въпроса стоят ли вредите в причинна връзка с незаконното обвинение. Счита, че той е разрешен в противоречие с практиката, обективирана в Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/ 2000 г., ОСГК, ВС и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г., ОСГК, ВКС. Повдига и материалноправен въпрос за приложението обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, който също счита за разрешен в противоречие с практиката на ВКС (решения по гр.д.№ 85/ 2012 г., ІV г.о., гр.д.№ 1650/ 2009 г., ІІІ г.о. и гр.д.№ 78/ 2011 г., ІІІ г.о.).
Ответната по касация страна Б. М. оспорва жалбата с доводи по същество, без да взема становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да уважи предявения иск, въззивният съд, излагайки собствени фактически и правни съображения, е приел, че на 22.04.2005 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.354а ал.2 НК, задържан бил за 72 часа, след което му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, чието изпълнение продължило до 12.01.2006 г., когато била заменена с „домашен арест”. На 14.04.2006 г. арестът бил заменен с „парична гаранция”, а на 03.02.2012 г. гаранцията била заменена с „подписка”. Наказателното производство преминало в съдебна фаза през 2010 г., когато срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 4268/ 2010 г. по описа на Софийски районен съд. С влязла в сила от 19.10.2015 г. присъда ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение. Предприетата срещу него наказателна репресия довела до стрес, безпокойство и опасения от възможността за несправедливо осъждане. От правна страна съдът приел, че щом ищецът е признат за невинен, всички действия по воденото срещу него наказателно преследване са незаконно предприети и ангажират отговорността на държавата, която следва да обезщети причинените вреди от тези действия вреди. По отношение на размера на дължимото обезщетение посочил, че следва да се вземат предвид продължителността на наказателното производство извън разумните срокове (повече от 10 години), взетите тежки мярка за неотклонение (повече от година ищецът е бил под арест) и възможните наказания по повдигнатото обвинение (лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2 000 лв до 10 000 лв), чистото съдебно минало на ищеца. При съвкупната преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства, съдът приел, че обезщетение от 15 000 лв е адекватно на търпените от ищеца неимуществени вреди.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос е обуславящ, но той не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г., а решението си е мотивирал съгласно изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. и Тълкувателно решение № 3 от 2005 г., ОСГК, ВКС. Взети са предвид конкретните установени по делото обстоятелства, които са релевантни за определяне на обезщетението в справедлив размер и същите са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Съдът не е приел, че следва да се определи обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение. Изложил е съображения по доводите във връзка с размера на дължимото обезщетение и е посочил кои обстоятелства са релевантни за завишаването му. Дали преценката му е правилна, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява, но даденото разрешение по поставения процесуалноправен въпрос е в съответствие (не в противоречие) с практиката на Върховния касационен съд.
Материалноправният въпрос също е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. П. се позовава на решения на Върховния касационен съд по гр.д.№ 85/ 2012 г., ІV г.о., гр.д.№ 1650/ 2009 г., ІІІ г.о. и гр.д.№ 78/ 2011 г., ІІІ г.о., но те не разрешават поставения въпрос по противоположен начин в сравнение с обжалваното въззивно решение. Не може да се обоснове и наличие на противоречива практика, защото противоречие между влезли в сила съдебни актове относно приложението на критерия „справедливост” при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение може да бъде изведено само ако при идентично обвинение и взети по него мерки, както и при идентични последици в емоционалната сфера на незаконно обвиненото лице, са присъдени съществено различаващи се по размер обезщетения. Случаят не е такъв, тъй като в представените решения на Върховния касационен съд не е определян размер на обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение в същото престъпление, различни са и мерките за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, интензитета на негативните психични изживявания, които наказателното преследване е предизвикало.
По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2599 от 12.12.2017 г. по гр.д.№ 2865/ 2017 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: