5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 27.06.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 963 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 28.10.2016г. по в.гр.д.№612/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това по иска на П. П. Р. е възстановена запазената й част от наследството, оставено от общия на страните наследодател П. Г. Р., починала на 30.05.2012г., възлизаща на 1/3 идеална част, като е намалено завещателното разпореждане на наследодателката П. Г. Р., обективирано в нотариално завещание №1, том I, рег.№3891, дело №3/2010г., вписано в Службата по вписванията към Агенция по вписванията при Районен съд-гр.П. на 13.09.2010г. под №45, с което се завещава ? идеална част от урегулиран поземлен имот /УПИ/ III-178 с площ от 584кв.м., находящ се в кв.52 по регулационния план на [населено място], област П., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ 56кв.м., масивен гараж с лятна кухня със застроена общо площ от 54кв.м., като Д. С. Р. е осъден да заплати на П. П. Р. сумата от 6633.33лв., представляваща стойността на накърнената й запазена част от завещания имот.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по разрешените от въззивния съд въпроси:
1.Допустимо ли е упражняване на потестативното право по чл.30 ЗН, след като обектът на завещаното имущество е бил обект на публично изпълнение и е продаден по реда на глава 43 ГПК;
2.Допустимо ли е съдът по своя инициатива, когато установи, че завещаният имот е продаден принудително по реда на ГПК от ДСИ, служебно да замести желанието на ищцата и да възмезди ищцата парично.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. П. Р. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
П. П. Р. е предявила срещу Д. С. Р. по реда на чл.30 ЗН иск за възстановяване запазената й част от наследството на П. Г. Р., починала на 30.05.2012г., с твърдението, че запазената част е накърнена с нотариално завещание от 13.09.2010г., с което наследодателката е завещала на Д. С. Р. своята ? ид.част от УПИ III-178 в кв.52 по плана на [населено място], област П., ведно с построените в имота сгради.
С обжалваното решение така предявеният иск е приет за основателен.
Прието е, П. П. Р. има качеството наследник на своята баба П. Г. Р. по право на заместване на баща си П. С. Р., и в това си качество се явява наследник с право на запазена част, чиято запазена част съгласно чл.29, ал.1, предл. второ ЗН се равнява на 1/3 ид.част.
Предвид изричното признание на факта от страна на Д. С. Р., че общата наследодателка не е оставила в наследство друг недвижим имот, освен завещания от нея, което обстоятелство е заявено и от П. П. Р. при подаване на исковата молба, въззивният съд е приел, че завещателното разпореждане е общо по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН и не се налага образуване на наследствена маса по смисъла на чл.31 ЗН.
Прието е, че доколкото завещателното разпореждане е общо, то наследодателката е накърнила запазената част на П. Р. в обем на 1/6 ид.част от целия имот /1/3 от разпоредената и притежавана от наследодателката ? идеална част/, поради което с тази идеална част следва да бъде намалено завещателното разпореждане.
Взето е предвид обстоятелството, че към настоящия момент наследственият имот, след като е бил предмет на приключил делбен процес с изнасянето му на публична продан, е продаден от ДСИ на проведена и приключила публична продан, като с постановление по реда на чл.496, ал.1 ГПК имотът е възложен на купувач, който едновременно с това има и качеството страна в изпълнителния процес като наследник на съделител по приключилия преди това делбен процес. Изложени са съображения, че дори постановлението за възлагане да бъде отменено по реда на чл.437 ГПК предвид представеното по делото копие от жалба, подадена срещу законосъобразността му от страна на П. Р., процесният имот няма как да бъде върнат обратно в патримониума на починалата наследодателка и да формира наследствената й маса, респ. П. Р. да получи реален дял от имота, така както първоначално претендира с исковата молба по смисъла на чл.36, ал.1 ЗН, доколкото завещания имот, като идеална част от делбен имот, предмет на приключила делба по гр.д.№197/2006г. по описа на РС-Пазарджик, е изнесен на публична продан и подлежи на продажба с разпределяне между съделителите съобразно с дяловете им на получената сума от проданта. Поради това и предвид факта, че от този недвижим имот не може са се отдели реално част, за да се допълни запазената част на П. Р., която е в обем на 1/6 ид.част от имота, е прието, че при условията на чл.36, ал.2 ЗН имотът следва да остане на заветника Д. Р., тъй като стойността на завещания имот не надвишава разполагаемата и неговата запазена част, а П. Р. бъде възмездена парично, каквото всъщност е и искането й с въззивната жалба и изразеното от нея съгласие имотът да бъде задържан от ответника.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения досежно начина, по който следва да се извърши възстановяването на запазената част на П. П. Р. от наследството на П. Г. Р. и за допустимостта на предявения иск, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за възможността потестативното право по чл.30 ЗН да бъде упражнено в хипотези, при които обектът на завещаното имущество към момента на предявяване на претенцията не принадлежи на ползващото се от завещателното разпореждане лице, е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №150/25.11.2016г. по гр.д.№1818/2016г. на Второ ГО на ВКС е прието, че обстоятелството, че към момента на постановяване на решението по чл.30 ЗН имотът е собственост на трето лице, придобило го по сделка с надарения или на оригинерно основание, препятства единствено възстановяването на запазената част в натура, като в такава хипотеза възстановяването се извършва чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на разрешаване на спора. В съответствие с изразеното в това решение на Второ ГО на ВКС становище, относимо към всички хипотези на придобиване на завещания имот от трето лице, въззивният съд е приел, че възстановяването следва да бъде извършено чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението. В същия смисъл е и постановеното от тричленен състав на Четвърто ГО на ВКС определение №540/18.11.2016г. по ч.гр.д.№4599/2016г., в което е прието, че в случай, че правата на приобретателите по сделка с наследствен имот не могат да бъдат отменени по реда на чл.37 ЗН /както в настоящия случай на извършена по реда на глава 43 ГПК публична продан/, наследниците, чиято запазена част е възстановена по реда на чл.30 ЗН, имат право само на парично уравнение на накърнените си наследствени права. Идентично становище е изразено и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №177/28.05.2011г. по гр.д.№844/2010г. на Второ ГО на ВКС, в което е прието, че обстоятелството, че ползващото се от завещанието или дарението лице се е разпоредило с имота, не обуславя недопустимост на искането за възстановяване на запазена част от наследството, доколкото същото има за предмет възстановяване на равностойността на запазената част на наследника, имащ право на това, от цялото имущество, което наследодателя е притежавал към момента на своята смърт и в този смисъл уважаването на това искане не е обвързано с присъждане на идеална част от определен имот.
Практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на искането за възстановяване на запазената част от наследство при извършено разпореждане, респ. промяна на титуляра на правото на собственост върху завещания имот чрез друг, допустим от закона придобивен способ, е непротиворечива и съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което следва да се приеме, че поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване /чл.280, ал.1, Т.3 ГПК/ не е налице.
В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №66/20.04.2015г. по гр.д.№5654/2014г. на Първо ГО на ВКС е прието, че когато са налице условията на закона заветникът или надареният да задържи имота, той следва да бъде осъден да заплати на наследника със запазена част паричната равностойност на тази запазена част, без да е необходимо заплащането на тази сума за е било изрично поискано. В съответствие с така изразеното становище въззивният съд е приел, че доколкото процесният имот е изнесен на публична продан с влязло в сила решение по приключил делбен процес и е продаден от ДСИ на проведена и приключила публична продан, няма как този имот да бъде върнат обратно в наследственото имущество и следва да остане на заветника Д. Р. /доколкото и стойността му не надвишава разполагаемата и неговата запазена част/, а П. Р. бъде възмездена парично. Не е налице следователно поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ и по въпроса дали е допустимо съдът по своя инициатива да замести желанието на ищцата да получи дял от имота и да я възмезди парично – преценката за начина, по който следва да се извърши възстановяването на запазената част от наследството според практиката на ВКС е обусловена от установените по делото релевантни за спора факти, независимо от искането на предявилия претенцията наследник.
И тъй като при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС по поставените въпроси, касационно обжалване не следва да се допуска.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 28.10.2016г. по в.гр.д.№612/2016г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. Р. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на П. П. Р. сумата 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: