О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№385
София, 28.10.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова т.д. № 60064 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат Т. З. против решение № 255 от 9.02.2016 г., постановено по гр.д. № 3140 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което обезсилено решение № 2414/14.04.2015 г. по гр.д. № 16573/2013 г. на Софийски градски съд за солидарно осъждане на Н. Л. И. и [фирма] да заплатят на [фирма] обезщетение за вреди в резултат на осъществена нелоялна конкуренция в размер на 202 007.10 лв. по иск с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.104 З., както и разноски в размер на 11644.30 лв. и производството по делото е прекратено, като [фирма] е осъдено да заплати на Н. Л. И. и на [фирма] разноски за двете съдебни инстанций общо в размер на 29 226.82 лв.
Н. Л. И. и [фирма] са подали писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, като оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
С определение от 16.11.2015 г., постановено в откритото съдебно заседание, въззивният съд, на основание чл. 129 ал. 4 вр. чл. 127 ал. 1 т. 4 и т.5 ГПК е оставил без движение подадената от [фирма], [населено място] искова молба въз основа на която е образувано гр.д. № 16573/2013 по описа на СГС и е дал едноседмичен срок на ищеца да отстрани нередовностите й, като уточни кои са онези юридически факти, от които твърди, че е възникнало правото му на иск срещу ответниците; да уточни на какво основание претендира солидарното им осъждане; да уточни колко иска предявява и срещу кого и ако предявява повече от едни иск, какъв вид съединяване претендира – кумулативно, евентуално или алтернативно.
В дадения от съда едноседмичен срок е постъпила молба от адв. Т. З., пълномощник на въззиваемия ищец, с която са направени следните уточнения: правото на иск на ищцовото дружество е възникнало от описаните подробно в исковата молба противоправни действия на ответника Н. Л. И. и [фирма], [населено място], от които ищеца претърпял вреди; отговорността на ответниците е ангажирана при условията на солидарност, съгласно чл.53 ЗЗД, според която ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно; предявени са два осъдителни иска срещу ответниците, които са субективно и обективно съединени при условията на кумулативност.
Постановявайки решението си, Софийски апелативен съд е констатирал, че в обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения за възникнало между ищеца и първия ответник трудово правоотношение, което било прекратено по взаимно съгласие. Твърди се, че докато първият ответник бил на работа при ищеца, му причинил вреди в размер 52 439,13 лева, защото договорил промоционални участия в Била при неизгодни условия. Поддържа се, че първият ответник договорил с одобрението на управителя на ищеца снимки, участие в календар, насърчаване на продажби, допълнително излагане и др. за 2011 г. за сумата 75 000 лева, а „Била” издала фактура за сумата 127 439,13 лева, като разликата в размер 52 439,13 лева представлявала загуба за ищеца.
Твърди се още, че по силата на трудовия договор ответникът бил длъжен да пази в тайна вътрешнофирмената информация, станала му известна в процеса на изпълнение на служебните задължения (чл.4 от трудовия договор), но използвал и разгласявал производствената и търговска тайна и така нарушил разпоредбата на чл.37 З.. Отделно от това се твърди, че още докато бил на работа при ищеца, първият ответник регистрирал търговско дружество-втория ответник и че след прекратяването на трудовия договор между ищеца и първия ответник, в периода от м.април 2012 г. до м.юли 2012 г. дружеството претърпяло загуби в размер 149 567,97 лева, от това че за този период ищецът не бил направил нито една доставка на продуктите си към К. България, като в същото време тези стоки били доставяни от [фирма]. В петитума на исковата молба се иска солидарното осъждане на ответниците да платят обезщетение за всички описани по-горе вреди, настъпили от нелоялната конкуренция.
Софийски апелативен съд е изложил съображения, че макар формално ищецът, чрез процесуалния си представител да е взел становище по обстоятелствата, които е трябвало да уточни, същият не е изпълнил указанията на съда. Изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения следва да са ясни и логически свързани, а петитумът от своя страна също трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. Според чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК следва да е налице съответствие между фактическото и правното основание на иска, както и съответствие на правното основание със заявения петитум. Само при това положение съдът, както и ответника могат да направят преценка за допустимостта и основателността на предявения иск. В конкретният случай изложените от ищеца в исковата и в уточняващата молба обстоятелства не дават възможност да се извърши преценка кои са онези юридически факти, от които се твърди, че е възникнало правото на иск срещу ответниците, на какво основание се претендира солидарното им осъждане, колко иска са предявени и срещу кого и какъв вид съединяване на исковете се претендира, поради което
следва да се обезсили решението на Софийския градски съд, като постановено по нередовна искова молба.
К. счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
– следва ли да се отведе от разглеждане на делото съдия, който е участвал в производство по допускане на обезпечение по същото дело
– субективна ли е преценката на въззивния съд относно редовността на исковата молба и в тази връзка представлява ли процесуално нарушение липсата на конкретизация относно констатираните от съда неясноти във фактическите твърдения на ищеца и противоречието им с петитума
Първият въпрос е обоснован с обстоятелството, че член от състава на въззивния съд е участвал в състава, произнесъл се по частна жалба на ответниците срещу допуснатото обезпечение на иска и е формирал становище, че „доколкото едноличен собственик на капитала и управител на дружеството-ответник е ответникът-физическо лице, вследствие на чиито действия се осъществява дейността на дружеството при нарушаване забраната на чл.36 З. увреждащите действия от страна на физическото лице обвързват и юридическото лице при условията на предвидената в закона солидарна отговорност по чл.53 ЗЗД. При тези обстоятелства са налице достатъчно доказателства, обосноваващи на този етап от развитие на производството извод за вероятна основателност на предявените искове за солидарно осъждане на ответниците“, с което произнасяне е формирал извод за редовност на исковата молба /т.5 ТР № 6/14.03.2014 г. по т.д. № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС – предпоставка за допускане на обезпечение е исковата молба да е редовна и предявения иск – допустим/. Следователно този член на състава на въззивния съд е имал формирана преценка относно правния спор и е следвало да приложи нормата на чл.22, ал.2 ГПК.
По този въпрос не е налице основанието за допускане на касационно обжалване, доколкото нормата на чл.389, ал.1 ГПК ясно и недвусмислено предвижда по искането за обезпечение да се произнесе съдът, който разглежда делото и съответно ще постанови и крайния съдебен акт, а нормата на чл.129, ал.4 ГПК не поставя ограничения на фазата в производството, в която същия съд може да констатира нередовност на исковата молба, поради което произнасянето по искане или по частна жалба в обезпечителното производство не може да бъде свързано с основанията по чл.22 ГПК за отвод на член от състава на съда.
Вторият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че исковата му молба е изцяло съобразена с изискванията на чл.127, ал.1 ГПК – посочена е дейността на ищцовото дружество и задълженията на ответника-физическо лице като негов служител; описано е противоправното поведение на ответниците, въз основа на което е ангажирана гражданската им отговорност по чл.45 ЗЗД, докато въззивният съд е извършил изцяло субективна преценка относно редовността на искавата молба без да изложи мотиви за това в какво се съдържа констатираната неяснота във фактическите твърдения на ищеца, както и в логическата им свързаност с петитума.
По този въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С предявения иск се претендира обезщетение за вреди от нелоялна конкуренция по смисъла на чл.36 З.. Административната процедурата по установяване нарушение на чл.36 З. е регламентирана в З., а доказателственото значение на административното решение е уредено в нормата на чл.104, ал.4 З.. В исковата молба липсва твърдения за инициирана административна процедура, поради което указанията на съда да се уточни кои са онези юридически факти, от които се твърди, че е възникнало правото на иск срещу ответниците ясно сочат констатираната нередовност и възможността да се уточнят фактическите твърдения, свързани със специалната хипотеза на чл.104 З. или с общия фактически състав на чл.45 ЗЗД.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати направените по повод касационната жалба разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както следва: на Н. Л. И. – 6900.00 лв. и на [фирма], [населено място] – 5940 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 255 от 9.02.2016 г., постановено по гр.д. № 3140 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ТЦ „Боила“, представлявано от управителя З. Я. Й., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адвокат Т. З. да заплати на Н. Л. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж.к.“Надежда I“, [жилищен адрес] разноски по повод касационната жалба в размер на 6900.00 /шестхиляди и деветстотин/ лева.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ТЦ „Боила“, представлявано от управителя З. Я. Й., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адвокат Т. З. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк][жилищен адрес] представлявано от управителя Н. Л. И., ЕГН [ЕГН], разноски по повод касационната жалба в размер на 5940.00 /петхиляди деветстотин и четиридесет/ лева..
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: