О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр. София, 28.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3019 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Н. Н. против определение №657/30.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 293/2016 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Н. Н. с предявени обективно съединени искове за прекратяване на брака между страните, определяне упражняване на родителски права и местожителство на непълнолетно дете, определяне на ежемесечна издръжка на същото дете, режим на лични контакти и възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата.
Съдът е приел, че българският съд не е компетентен да разгледа спора, доколкото е приел, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.3 от Регламент №2201/2003 г. Съгласно чл.3, б.”а” от регламента, компетентен е съдът на държавата членка, на чиято територия страните имат обичайно местопребиваване или са имали последно обичайно местопребиваване, ако единият все още живее там. Доколкото от данните по исковата молба съдът е приел, че страните са имали последно обичайно местопребиваване в Република Полша и единият от съпрузите все още живее там, е приел, че спорът следва да се разгледа от съд в Република Полша, като сезираният български съд не е компетентен да разгледа спора. Съдът е приел, че в исковата молба липсват твърдения, че ищцата е живяла обичайно последните шест месеца на територията на Република България, като е приел, че адресната регистрация на ищцата е неотносима към определянето на местопребиваването в горния смисъл.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитите на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал твърденията по исковата молба, относно наличието на фактическа раздяла за период от 8 месеца, като в тази насока се прави фактически извод за наличието на местопребиваване за повече от 6 месеца в Република България. Праверката на данните по делото и на възприетата от твърденията по исковата молба фактическа обстановка от страна на въззивният съд не подлежи на проверка в производството по допустимост на касационното обжалване, доколкото касационният съд се произнася в това производство не по фактите по спора, а единствено във връзка с правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. Всички доводи по изложението на касатора, касаят единствено приложението на Регламент №2201/2003 г., но във връзка с фактическото твърдение на касатора, че е живяла повече от 6 месеца на територията на Република България, по отношение на който факт, по изложените по-горе съображения е недопустимо да се извършва проверка в настоящото производство. Следва да се отбележи, че представените пред въззивната инстанция данни за адресна регистрация са неотносими към настоящия спор, доколкото не са представени с исковата молба, а и регистрацията на постоянен и настоящ адрес /отпреди сключването на брака/ са неотносими към определянето на обичайно местопребиваване по смисъла на Регламент №2201/2003 г.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд – Русе.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №657/30.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 293/2016 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.