4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр. София, 04.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 314 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] чрез процесуален представител И. С. Иванова срещу решение № 576 от 07.12.2011г. по т. дело № 840/2011г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 301 от 31.05.2011г. по т. дело № 623/2010г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] е определена дата 30.09.2010г.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и останалите съдилища: въпросът за определяне на началната дата на неплатежоспособността съобразно коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост, рентабилност и др. Позовава се на противоречие с решение № 64/09.02.2005г. по гр. дело № 466/2004г. на ВКС, І т. о., решение № 549/27.10.2008г. по т. дело № 239/2008г. на ВКС, І т. о., решение № 657/07.11.2006г. на ВКС, решение № 275/13.04.2006г. по т. дело № 26/2006г. на ВКС, І т. о. и решение № 743/13.11.2008г. по т. дело № 348/2008г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] в несъстоятелност оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е формулирал материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е бланкетно , не е аргументирано, а относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – липсва противоречие между настоящото решение и цитираната от касатора съдебна практика, постановена по реда на чл. 218а ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивната инстанция, след обсъждане на приетите в първоинстанционното производство заключения на съдебно-счетоводни експертизи и въз основа на данните по делото, е констатирала, че към края на м. септември 2010г. общата сума на задълженията на дружеството възлиза на 21 893 855 лв., а размерът на материалните активи е двойно по-малък, като от 2008г. насам коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са по-ниски от единица, а коефициентите за финансова автономност и рентабилност са отрицателни величини, и е направила извод, че активите на дружеството не са достатъчни да покрият задълженията му и затрудненията му нямат временен характер.
Решаващият съдебен състав е установил, че за периода от 01.01.2008г. до 30.09.2010г. са възникнали публични задължения на [фирма], [населено място] в размер общо 2 008 850 лв., които не са погасени. Част от тези задължения били установени с ревизионен акт №[ЕИК]/26.03.2010г. на ТД на НАП – П., а другите са установени по декларации на самото дружество съгласно обясненията на вещото лице, като през периода 01.01.2010г. – 30.09.2010г. е извършено плащане на ДДС в размер 12 826,66 лв.
За да направи извод за неоснователност на поддържаната от представителя на НАП теза за определяне на 31.12.2008г. като дата на неплатежоспособността поради неизпълнение на публичноправно задължение, въззивният съд е изложил съображения, че към тази дата няма конкретно определен размер на публичноправно задължение, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган, не е установено, че към тази дата длъжникът обективно не е бил в състояние да изпълнява изискуемите си парични задължения , нито че е спрял плащанията, тъй като през периода 01.01.2010г. – 30.09.2010г. плащания, свързани с търговската дейност на длъжника, са извършвани, както от него, така и от [фирма], [населено място].
Решаващият съдебен състав е изследвал и доколко спирането на плащанията е израз на влошеното икономическо състояние на длъжника, като е отчел икономическата и финансовата му зависимост от [фирма], [населено място], предвид обстоятелството, че [фирма] е дъщерно дружество на [фирма], [населено място], последният притежаващ 99.88% от капитала му и контролиращ дейността му. Въззивният съд е направил извод, че зависимостта на търговската и финансовата дейност на дружеството – длъжник от страна на холдинговото дружество обуславя зависимостта по отношение на трайната невъзможност на [фирма] да изпълнява изискуемите си парични задължения и публичноправните си задължения към държавата с неплатежоспособността на [фирма], включително и по отношение на началната дата на неплатежоспособността на холдинговото дружество – 30.09.2010г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Видно от изложението и касационната жалба, релевантният материалноправен въпрос се свежда до критериите за определяне началната дата на неплатежоспособността. По отношение на този въпрос не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последователно в практиката си ВКС приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника съгласно показателите за ликвидност и момента на спиране обслужването на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане на вземане към определен кредитор съобразно настъпилия конкретен падеж. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а общото му икономическо състояние и моментът, когато длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си, а не към конкретен кредитор. Спирането на плащанията трябва да бъде последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. Като е изследвал не само коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и коефициентите за финансова автономност и рентабилност, но е съобразил и извършваните през периода 01.01.2010г. – 30.09.2010г. плащания на задължения на [фирма], свързани с търговската му дейност, както от него, така и от [фирма], [населено място], и е определил за начална дата на неплатежоспособността 30.09.2010г., въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Различното решаване на въпроса за началната дата на неплатежоспособността е конкретен за всеки отделен случай, произтича от различните факти, специфични за всеки казус, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата.
Поради липса на сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК въззивното решение на Пловдивски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 576 от 07.12.2011г. по т. дело № 840/2011г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: