2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
ГР. София, 06.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.03.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №290/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. на РБ, чрез прокурор от ОП П., срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр.д. №434/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 4 000 лв. предявеният от К. П. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.206, ал.1 и чл.199, ал.2,т.3 НК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира , че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр.д. №3696/07 г. на четвърто г.о., по въпроса за необходимостта да се установи пряката причинна връзка между основанието за отговорността по ЗОДОВ и предявените за обезщетяване вреди. В цитираното касационно решение е посочено, че вредата е непосредствена, когато противоправното действие /бездействие/ директно я предпоставя без намесата на други фактори. По процесуалния въпрос: как следва въззивният съд да се произнесе по направените от страните доводи и възражения, отнасящи се до предмета на спора, въззивното решение според касатора противоречи на р. по гр.д. №546/13 г. на четвърто г.о. на ВКС, където е посочено, че въззивният съд трябва да изследва възраженията и доводите на страните, които са свързани с предмета на спора и на обжалването, като изложи съображения по всички важни и съществени положения. Въззивното решение според касатора противоречи на практиката на ВКС – ТР №1/4.01.01 г. и по материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение за търпени от ищеца неимуществени вреди, които той не е заявил в исковата молба.
Сочените противоречия не са налице: въззивният съд е установил пряката причинна връзка между продължилото над 6 години незаконно наказателно преследване срещу ищеца и предявените за обезщетяване неимуществени вреди. Посочил е, че установените отрицателни преживявания и промени във физическото и емоционално състояние на ищеца – страх, притеснения, обтегнати отношения с баща му и влошаване на отношенията със съпругата му, с която впоследствие се разделили, са последица от незаконното обвинение. Такива вреди обичайно произтичат от процесния деликт, а ответникът по иска не е твърдял и съответно не е установил други конкретни фактори, които да са допринесли за настъпването на вредите и да нарушават непосредствеността на причинната им връзка с незаконното обвинение, според посоченото в цитираното решение по гр.д. №3696/07 г. на ВКС.
Вторият и третият въпрос са по –скоро доводи за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В ТР №1/19.02.10 г. е прието, че основанията по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Но дори да се приеме, че имат характер на въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, те не са разрешени от ОС в противоречие с посочената практика на ВКС. Във въззивната жалба ответникът по иска, сега касатор се е позовал на недоказаност на вредите, а не на незаявяването им от ищеца. В исковата молба са заявени за обезщетяване неимуществени вреди от дискредитирането на ищеца пред „близки и познати” с незаконното обвинение и в тази връзка първоинстанционният и въззивният съд са приели за установено със събраните доказателства влошаването на отношенията в семейството на ищеца.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №434/14 г. от 14.10.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: