О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София 08.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 2416/2015 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. М. В. и Н. К. В., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Л. П., срещу определение № 134 от 16.03.2015 г. по ч. гр.дело № 112/2015 год. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 187 от 16.01.2015 г. по гр. дело № 3090/2014 г. на Шуменския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по предявените субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК. Съдът е установил, че ответницата С. Д. К. е починала преди подаването на исковата молба, поради което е недопустимо образуване на производство срещу несъществуващ правен субект. Прието е, че след като ответниците в това производство са задължителни другари, то делото трябва да бъде прекратено, тъй като недопустимостта на иска спрямо един прави процеса недопустим срещу всички задължителни другари. По тази причина не е възникнало валидно процесуално правоотношение и не е допустимо приемството в процеса по смисъла на чл. 227 ГПК. Ето защо не може да бъдат конституирани наследниците на С. Д. К. като страни.
Според жалбоподателите обжалваното определение е неправилно поради противоречие на процесуалните правила. Позовавайки се на служебното задължение на съда да следи за правилното конституиране на страните – задължителни другари, те са изложили доводи, че е следвало да се остави исковата молба без движение и да се даде възможност на ищците да отстранят нередовността. Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно служебното задължение на съда да следи за конституирането на страни – задължителни другари в процеса в противоречие с ТР № 1/2013 г, по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по частната касационна жалба Н. С. П., Р. М. П., С. К. Р. и П. Х. С. не са взели становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулираният въпрос в приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване е обусловил изхода на делото и решен в противоречие с посочената практика на ВКС. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Съгласно чл. 440, ал. 2 ГПК искът по чл. 440, ал. 1 ГПК за защита на третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението, се предявява срещу взискателя и длъжника. В случая ищците се позовават на права, придобити от длъжниците преди вписване на възбрана върху собствения им имот, поради което ответниците – длъжници и взискатели са задължителни другари. Според даденото задължително тълкуване на закона в т. 6 на ТР № 1/2013 г. по тълк.д. 1/2013г. на ОСГТК на ВКС задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. В настоящия случай първоинстанционният съд е констатирал, че една от ответните страни – задължителен другар по предявения иск, е починала преди предявяване на иска и неправилно е прекратил производството по делото, без да даде възможност на ищците да отстранят нередовността като посочат наследниците и. Постановеното прекратително определение неправилно е потвърдено от въззивния съд. В изпълнение на служебните си задължения, съдът е следвало да даде указания на ищците да насочат претенцията си срещу всички задължителни другари.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 134 от 16.03.2015 г. по ч. гр.дело № 112/2015 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 187 от 16.01.2015 год. по гр. д. № 3090/2014 г. на Шуменския районен съд.
ОТМЕНЯ определение № 134 от 16.03.2015 г. по ч. гр.дело № 112/2015 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 187 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 3090/2014 г. на Шуменски районен съд и връща делото на Шуменския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.