2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр. София, 09.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 857 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 123 / 04.12.2017г. по ч.т.д. № 101/2017г. на Апелативен съд Бургас, с което се оставя без уважение молбата му за възстановяване на срока за обжалване на определение № 1438 30.03.2017г., с което е потвърдено разпореждане № 74/ 09.01.2017г. по т.д. № 522/ 2015г. на Окръжен съд – Бургас, с което е върната въззивната жалба на дружеството против решението по делото.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно. Поддържа, че апелативният съд не е обсъдил твърдението, че след получаването на съобщението от юрисконсулта на адвокатското дружество – Р., тя не го е предала на работодателя си. Сочи се, че Р. е била в отпуск до 07.04.2017г., поради което не е имала право да получи призовката на 04.04.2017г., а след връщането си на работа не е предала съобщението на работодателя си.
Ответникът по жалбата не представя отговор на същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без уважение молбата по чл.64, ал.2 ГПК, въззивният съд е приел, че съобщението за подлежащото на обжалване определение е връчено на 04.04.2017г. на посочения от страната съдебен адрес, който е адресът на пълномощниците му, адв. Б. и адв. П. от Адвокатско дружество, „Б. и П.” на юрисконсулта на адвокатското дружество – Р.. Посочено е, че фактът, че юр. Р. е била в разрешен отпуск от 31.03.2017г. не се отразява на редовността на връчването, защото тя не е загубила качеството си на служител на дружеството, на когото могат да се връчват съдебни книжа, съгласно чл. 50, ал.3 ГПК. Изложени са съображения, че след като срокът за обжалване е изтекъл на 11.04.2017г., а юрисконсултът е бил в отпуск до 07.04.2017г., не може да се приеме, че са съществували обективни и то непредвидени пречки страната чрез пълномощниците си да узнае за съдебния акт и да го обжалва или да поиска продължаване на срока преди изтичането му.
Определението е правилно.
Връчването е осъществено на адвокатите – пълномощници на страната чрез лице, което работи за тях, като правилно е прието от въззивната инстанция, че обстоятелството на ползване на отпуск от юрисконсулта на адвокатското дружество не води до отпадането на качеството му на служител на същото, поради което не се отразява на редовността на връчването. Следва да се има предвид, че производството по възстановяване на срок е допустимо само ако е налице надлежно връчване на съобщението, поставящо началото на течението на срок за извършване на съответно процесуално действие и изтичане на този срок без извършването му от страната – адресат на съобщението.
Основателно е оплакването на частния жалбоподател, че апелативният съд не е изложил мотиви относно твърдението му, че юрисконсултът на адвокатското дружество не е предавал на работодателя си съобщението след връщането си на работа. Процесуалното нарушение обаче не е съществено, тъй като не води до неправилност на крайните изводи на съда. На първо място, молителят по чл. 64 ГПК не е ангажирал доказателства за този факт, тежестта на установяването на който се носи от него. На второ място, съобщаването е станало чрез адвокатите и представителите на упълномощеното от страната адвокатско дружество, като непредаването на съобщението от юрисконсулта на същото не представлява обективна непредвидена пречка страната да узнае за съобщението, тъй като е налице редовно уведомяване на пълномощника на страната, което е приравнено от закона на уведомяване на страната.
С оглед изложеното, атакуваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 123 / 04.12.2017г. по ч.т.д. № 101/2017г. на Апелативен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.