О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр.София, 14.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на девети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 528/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. Н. У. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 891/ 2007 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд – Горна Оряховица по гр.д. № 1015/ 2004 г., с което са отхвърлени исковете, предявени от жалбоподателката против читалище „Н” гр. Л. и против община Л. за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение, както и лихва за забава.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди от жалбоподателката, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос – какъв е срокът, в който се погасяват по давност вземанията за възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение. Според ищцата този въпрос е разрешен неправилно от въззивния съд, тъй като давността не следвало да се счита тригодишна, а петгодишна такава и да тече от датата на депониране на сумите. Изложени са и доводи, че решението на въззивния съд не било постановено по същество, а под формата на коментар на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, което било самостоятелно основание за отмяната му. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответниците по касация – читалище „Н” гр. Л. и община Л. оспорват жалбата. Според тях не се твърдят и не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280 от ГПК, нито за отмяната му. Поради това молят касационното обжалване да не бъде допуснато, евентуално – решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът за давностният срок, с изтичане на който се погасяват вземанията за трудово възнаграждение и обезщетения по трудов договор, действително е съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Не могат да бъдат споделени обаче доводите на касатора, че това само по себе си е основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК освен наличие на произнасяне по съществен въпрос, касационното обжалване е допустимо тогава, когато това произнасяне е в противоречие с практиката на ВКС, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото или по същия въпрос има противоречива практика от съдилищата. Не се твърди от касатора и не се доказва решението, взето от въззивния съд да е в противоречие с практиката на ВКС или по същия въпрос да има противоречива съдебна практика. Не би могло да се поддържа, че намесата на касационната инстанция би била от значение за точното прилагане на закона, тъй като правилата за давностните срокове за трудови възнаграждения и обезщетения са ясни и не се нуждаят от тълкуване, нито предизвикват затруднения в правоприлагането. Срокът за погасяване по давност е тригодишен и неговият характер зависи от източника на вземането Ако този източник е трудов договор, то погасителната давност е три години, независимо от това дали сумата за плащане е депонирана и къде.
Въпросът за това, как се е произнася въззивният съд, е съществен процесуален въпрос, но и за него важи изложеното по-горе. Не се твърди и не се доказва по този въпрос да има противоречива съдебна практика или решението на въззивния съд да не съответства на практиката на ВКС. Ясно е, че въззивният съд е съд по същество и се произнася на базата на собствени фактически и правни констатации, а не като контролна инстанция. Не се налага интервенция на ВКС за осигуряване на точното прилагане на закона, тъй като по същия въпрос е постановено ТР № 1 от 2000 г. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречи на това тълкувателно решение, тъй като в същото въззивният съд е направил собствени фактически констатации и правни изводи по заявения за разглеждане правен спор.
Поради това не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и отправеното искане в тази насока следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 113/ 03.2008 г. по гр.д. № 891/ 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: