О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София . 19.06.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 276 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на А. Д. М. от гр. В., срещу решение на Окръжен съд, гр. В. №208/22.04.2008г., постановено по в.гр.дело №178/2008г. в осъдителната му част. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, с молба да бъде отменено и постановено решение, с което да се отхвърли предявения от “Д” АД иск. Счита за неправилен извода на съда, че застрахователното дружество – ищец, при което е сключил договор за застраховка “гражданска отговорност” има право на регресен иск.
Ответникът “Д” не взема становище по касационната жалба.
Великотърновският окръжен съд е уважил обективно съединените искове по чл.402 ТЗ отм. и чл. 86 ЗЗД на ищеца “Д” АД срещу касатора М. Съдът е приел за доказана вината на ответника за ПТП, при което на трето лице е причинена вреда, за която е получило следващото се обезщетение, като освен това ответникът е управлявал превозното средство след употреба на алкохол с концентрация 0.5 на хиляда в кръвта, в нарушение на забраната на чл.5, ал.2, т.3 Закона за движение по пътищата. Направен е извод, че при тези данни за поведението на застрахованото при ищеца лице, дружеството има право на регресен иск след като е изплатило обезщетението на застрахователя на увреденото лице.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на две противоречиви съдебни решения, това на първоинстанционния съд и въззивното решение и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – правилното решаване на спора ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се на неправилност на решението, с правния довод, че застрахователя по договор “гражданска отговорност” няма право на регресен иск срещу застрахования, тогава когато увреденото лице е обезщетено от застрахователя си по личен договор за застраховка “автокаско”.
Поставеният от касатора въпрос за правото на застрахователя на иск срещу прекия причинител на вредата, е съществен правен въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не са налице обаче останалите две релевирани от касотора предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Позоваването на две противоречиви решение по едно и също дело не съставлява противоречива съдебна практика, защото не са влезли в сила. Бланкетното позоваване на чл.280, ал.1,т.3 ГПК не обосновава извод за допускане до касационно обжалване осъдителното решение. Разпоредбата на чл.402 ТЗ/отм/ е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване, а освен това по приложението й има установена съдебна практика.
В заключение не са налице основанията на закона-чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за разглеждане на касационната жалба на А. Д. М.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №208/22.04.2008г., постановено по в.гр.дело №178/2008г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
Според действащата към релевантния за спора момент разпоредба на чл. 81 от Закона за застраховането /отм/, застрахователят не се освобождава от задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, ако щетите са причинени от лице, управляващо моторно превозно средство при забраната по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата, но има право на регресен иск срещу причинителя. Когато застрахователят заплати обезщетението на увреденото лице, регресното право, което ще упражни спрямо виновното лице в цитираната хипотеза, не е същинско застрахователно право, тъй като не е част от съдържанието на застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона, типичен случай на правото по чл.74 ЗЗД. В този смисъл е направеното от въззивния съд тълкуване на закона.