О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 07.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 05.06.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 834/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на ищците- ТД ”Р” АД, гр. К. и И. Г. Т. от гр. К. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 290 от 18.07.2008 год., постановено по в.т.д. № 135/2008 год., с което е оставено в сила решение № 230/23.09.2006 год. по т.д. № 143/2006 год. на Кърджалийския окръжен съд и са отхвърлени като неоснователни предявените срещу ”Т”ООД, гр. К. субективно съединени искове по чл. 74 ТЗ.
В хода на настоящето производство, с молба вх. № 5058/04.06.2009 год. касаторът И. Г. Т. от гр. К., на осн. чл.233 ГПК, е направил отказ от предявения от него иск, основан на чл.74, ал.1 ТЗ и е поискал прекратяване на производството по т.д. № 834/2008 год. на ВКС в тази му част- по подадената от него касационна жалба.
Касаторът ТД ”Р” АД, гр. К. е въвел оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила- основания за касация по чл. 281,т.3 ГПК.
В депозираното съгласно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение към касационната жалба, наименовано от този касатор „съображения”, последният отново излага всички основания за неправилност на обжалвания съдебен акт на Пловдивския апелативен съд, визирани в чл.281, т.3 ГПК, като счита, че именно поради неговата неправилност, разрешаването на конкретния правен спор от ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла вложен в селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване и основанията за неправилност по реда на чл. 287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК и данните по делото, намира:
І. По молбата на касатора И. Г. Т.:
Съгласно разпоредбата на чл.233 ГПК във всяко положение на делото ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право.
Следователно, заявявайки отказа си от иска, материализиран в адресираната до ВКС молба вх. № 5058/04.06.2009 год., с нотариална заверка на подписа, касаторът И. Т. , в качеството си на ищец е валидно е упражнил предоставеното му от закона субективно процесуално правомощие и е десезирал съда от разглеждане на възникналия между него и ответника ”Т”ООД, гр. К. правен спор, поради което инициираното по волята му производство в тази му част следва да бъде прекратено, а постановеното от въззивния съд решение, предмет на касационната жалба на страната – обезсилено.
ІІ. По касационната жалба на ТД ”Р” АД, гр. К.
Касационната жалба е съобразена с изискванията на процесуалния закон- чл.284 ГПК за редовност, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото обжалване срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е, обаче позоваването на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Въведеният с ГПК факултативен достъп до касационно обжалване, се предпоставя от наличието на две кумулативни процесуални предпоставки, от категорията на абсолютните – главна и допълнителна, което в случая отсъства.
Касаторът не е формулирал изрично онзи разрешен от въззивната инстанция конкретен и специфичен за разгледания правен спор материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който обусловил решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт се явява от значение за изхода на дело.
Доколкото в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, депозирани към касационната жалба на ТД ”Р” АД, гр. К. не само отсъства конкретизация на същия , но въобще липсва обосновка в тази насока, позволяваща на касационната инстанция сама да го изведе, като специфичен за делото, без да наруши равенството на страните в процеса, то не е налице и правна възможност да се извърши преценка за относимостта на допълнителния селективен критерий, на който касаторът се позовава, обхващащ предимно хипотезите на липсваща или погрешна съдебна практика, или на необходимост от изоставяне на едно вече възприето от съдилищата тълкуване на закона, за да бъде дадено ново.
Що се касае до наведените в касационната жалба оплаквания, свързани с пороците на обжалваното решение, включително за неправилни фактически изводи на Пловдивския апелативен съд и за несъобразяване с указанията на ВКС, дадени в отменителното му решение № 18 от 04.02.2008 год. по т.д. № 523/2008 год., то същите са касационни основания по чл.281,т.3 ГПК и са ирелевантни за предпоставките за допускане касационното обжалване, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
В тази вр. следва единствено да се посочи, че практиката на ВКС по отношение липсата на правна възможност успешно да се черпят права от нарушено чуждо субективно право е трайна и последователна.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК и чл.233 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на № 290 от 18.07.2008 год., по в.т.д. № 135/2008 год. на Пловдивския апелативен съд и оставеното с него в сила решение на Кърджалийския окръжен съд № 230 от 23.11.2006 год., по гр.д. № 143/2006 год., в частта му по предявения от И. Г. Т. срещу ”Т” ООД, гр. К. иск по чл. 74, ал.1 ТЗ.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част, поради отказ от иска.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 290 от 18.07.2008 год., постановено по в. т.д. № 135/2008 год. в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, относно прекратяване на производството по делото може се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: