О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
гр. София, 15.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 423/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 6716/05.10.2015 г. по въз. дело №7823/2015 г. на Софийски градски съд , ІІІ –б състав по касационна жалба на Министерство на правосъдието, [населено място].
С обжалваното решение е потвърдено решението по гр.д. № 14918/2013 г. на СРС,ГО,35 състав, с което Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на [фирма] сума в размер на 10 001лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди , предявен като частичен от сумата 63 600 лв. , както и сумата 3 293,86 лв., представляваща лихва върху главницата от 10 001 лв. за периода от 25.01.2010 г. до 04.04.2013 г. и са отхвърлени исковете за солидарно осъждане срещу на Агенцията по вписванията.
Ответникът по жалбата [фирма] , [населено място] изразява становище, че не са налице законовите предпоставки, обуславящи допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответникът Агенцията по вписванията , [населено място] също оспорва допускането на въззивното решение до касационно обжалване и претендира разноски .
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който за да има такава характеристика следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано изпълнението на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК / виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./ С цитираното тълкувателно решение освен цитираните комулативни изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се прие , че ако съществува възможност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд също следва да го допусне до касационен контрол , а преценката за нищожността и допустимостта , ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Относно тези два порока касационният съд следи служебно и без навеждане на изрични доводи в тази насока от страната – касатор. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос с посочената характеристика, но се позовава на недопустимост на обжалваното решение.Застъпва становище , че при хипотеза на съдебно отстранение защитата на ищеца [фирма] следва да се осъществи по реда на чл. 189,ал.1 във вр. чл. 188 ЗЗД, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди с пр. осн. чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД е недопустим.
Това становище не може да бъде споделено. С исковата молба ищецът твърди, че е закупил недвижим имот след заличаване на възбрана , вписана в АВ.Имота е закупен без всякакви тежести , но заличаването на възбраната в последствие е обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение.Закупеният имот е бил изнесен на публична продан и съответно продаден. Ищецът твърди, че не е развалил сделката по закупуване на имота и не е получавал обратно продажната цена , която е заплатил на продавача „А. И.”. С оглед на това счита, че е понесъл вреди от неправомерните действия на съдията по вписванията и служителят на Агенцията по вписвания , доколкото първият е разпоредил заличаването на възбраната , а вторият е извършил самото заличаване. Последното според него обуславя отговорността съответно на Министерство на правосъдието и Агенцията по вписванията, доколкото същите се явяват техни служители.Размерът на вредата съизмерява с пазарната стойност на закупения имот към датата на закупуването. При тези твърдения , които не се оспорват , действително ищецът имал правомощията на чл. 188 ЗЗД да развали продажбата, да иска връщане на платената цена и направените по договора за покупко- продажба разноски,както и необходимите и полезни разноски за вещта като по този начин би компенсирал претърпените от него вреди. Това само по себе си обаче не го лишава от правната възможност да предяви исковете по чл. 49ЗЗД или по чл. 45 ЗЗД към лицата преки причинители на вредата.Става въпрос за различни видове защита , която се осъществява срещу различни правни субекти.Дори ищецът да е провел успешно иска по чл. 188 ЗЗД това би имало значение за основателността на иска по чл. 49 ЗЗД с оглед на това , дали има имуществени вреди които не са били репарирани, но не и относно неговата допустимост.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените в производството разноски съответно на ИТ [фирма] , [населено място] – 860 лв. адвокатско възнаграждение и 760 лв. юрисконсултско възнаграждение на Агенцията по вписванията.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6716/05.10.2015 г. по въз. дело №7823/2015 г. по касационна жалба на Министерство на правосъдието, [населено място].
Осъжда Министерство на правосъдието да заплати на ИТ [фирма], [населено място] разноски в размер на 860 лв. адвокатско възнаграждение , а на Агенцията по вписванията юрисконсултско възнаграждение в размер на 760 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: