О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 15.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 673 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на МБАЛ [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор С. Б. Л., чрез процесуалния му представител адв. М. М., против въззивното решение № 481 от 12 ноември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 652 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2015 г., с което е потвърдено решение № 711 от 28 август 2015 г., постановено по гр.д. № 2007 по описа на районния съд в гр. Враца за 2015 г., за признаване за незаконно на уволнението на М. П. М. от [населено място] и за възстановяването на М. на заеманата преди уволнението длъжност, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивния съд, че законът изисква писмена форма за приемане на предложението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като се твърди, че при съществено нарушение на съдопроизводството не са допуснати свидетели на работодателя за установяване, че изпълнителният директор е уведомил устно и лично, в присъствието на други лица, работника, че приема предложението му за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Поддържа се, че именно защото волята на работодателя е била известна на отправилия предложението служител, той в нито един момент не е направил възможното оттегляне на предложението за прекратяване на трудовия договор на посоченото от него основание. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос в приложното поле на допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът М. П. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Л., в отговор на касационната жалба сочи доводите си за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на касационната жалба.
Предвид подадената на 9 декември 2014 г. при работодателя молба от М. със заявено желание за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, положената върху молбата резолюция на работодателя за освобождаване на служителя от длъжност от 6 март 2015 г., издадената на 5 март 2015 г. заповед за прекратяване от следващия ден на трудовото правоотношение с М. по взаимно съгласие, връчена на работника при отказ на 8 април 2015 г., и болнични листове за временна нетрудоспособност на служителя от 19 декември 2014 г. до 21 април 2015 г., въззивният съд приема, че работодателят не е спазил преклузивния седемдневен срок да вземе отношение по предложението и да уведоми насрещната страна за становището си. Изискването на чл. 325, т. 1 КТ се възприема от съда като императивно по отношение на формата на изявленията, а след съвпадане на двете волеизявления, издаването на последваща заповед за прекратяване на трудовия договор е само с констативно действие. Седемдневният срок за уведомяване на служителя за становището на работодателя по предложението е изтекъл на 16 декември 2014 г., но до този момент работодателят не е уведомил служителя писмено за приемането на предложението, или в същия срок да издаде заповед за прекратяване на правоотношението и да я връчи на работника. Въпреки че М. е бил на работа до 19 декември 2014 г., работодателят не установява писмено да е приел предложението, и без значение е устното заявяване и пред свидетели на съгласието на работодателя. Поради това прекратяването на трудовия договор три месеца след отправянето на предложението на основание чл. 325, т. 1 КТ е прието за незаконосъобразно. По отношение на исканията и пред двете инстанции за разпит на свидетели за установяване на устно даденото от работодателя съгласие, е счетена за приложима забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
К. съд приема, че поставеният правен въпрос не обосновават допускането на касационното обжалване.
Пита се доколкото в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не е въведено императивно изискване приемането на предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие да бъде направено писмено, то законосъобразно ли е работодателят да уведоми лично и в присъствието на свидетели лицето, отправило предложението за прекратяване на договора му по взаимно съгласие, че приема предложението му, от което и логически следва и издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие; в тази връзка допустимо ли е изслушване на свидетели в процеса, които да установят, че работодателят е приел и уведомил непосредствено, лично служителя относно приемането на направеното от служителя предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Въпросът се поставя в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поради значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въпросът предпоставя, че законът не въвежда императивно изискване приемането на предложението за прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено писмено, поради което се развива тезата, че работодателят може да използва свидетелски показания, за да установи факта на приемането на предложението. Че приемането на предложението следва да е писмено, е видно от ясния смисъл на правилото на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – трудовият договор се прекратява без коя да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Такова е и разбирането в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Например в решение № 400 по гр.д. № 1109/2009 г., ІV г.о., се приема, че фактическият състав на чл. 325, т. 1 КТ изисква всяка от страните по трудовия договор да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. В решение № 258 по гр.д. № 1231/2012 г., ІV г.о., ВКС сочи, че волеизявлението на страните по чл. 325, т. 1 КТ трябва да бъде в писмена форма, която форма е за действителност, а съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневния срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. Така и в решение № 86 по гр.д. № 5957/2014 г., ІІІ г.о., касационният съд е дал изричен отговор на въпроса относно формата на уведомлението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за приемане от насрещната страна на направеното й предложение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, като се приема, че работодателят следва да приеме предложението чрез изразена в писмен вид воля за това. При тази обвързваща съдебна практика, която настоящия съдебен състав споделя, следва да се приеме, че правният въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване с оглед значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото правната норма е ясна и е тълкувана от ВКС еднозначно.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на заплатена от него сума по договор за правна защита и съдействие за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 481 от 12 ноември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 652 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2015 г.
ОСЪЖДА МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на М. П. М., с адрес в [населено място],[жк], бл. № , вх. , ет. , ап. , сумата от 420,00 (четиристотин и двадесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: