О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
Гр.София, 15.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2178/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] Р. срещу Решение № 173/14 юли 2016 г. по т.д.н.№ 138/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Окръжен съд Русе № 38 от 29.02.2016 г. по дело по несъстоятелност № 77/2014 г. с което е обявена неплатежоспособността на касатора, определена е начална дата на същата 15 август 2013 г., открито е производство по несъстоятелност на [фирма], назначен е временен синдик с определено текущо възнаграждение 800 лв. месечно, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника и е насрочено първо събрание на кредиторите. В жалбата се поддържа, че молбата на кредитора „Р. банк“ /България/ ЕАД за откриване производство по несъстоятелност на дружеството е недопустима поради липса на процесуална легитимация на молителя с оглед ограничителното тълкуване на разпоредбата на чл.625 ТЗ. В отношение на евентуалност се поддържа неоснователност на молбата и неправилно определяне началната дата на неплатежоспособност на дружеството. Претендира се обезсилване на решението като недопустимо евентуално отмяната му и отхвърляне на молбата за откриване производство по несъстоятелност, евентуално отмяна в частта досежно определяне на началната дата на неплатежоспособност и определяне за такава датата 27.02.2015 г.
В срока за отговор на касационната жалба не са постъпили становища на ответниците по касация.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.633 ТЗ по пощата от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Великотърновския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното решение на съда по несъстоятелност, Великотърновският апелативен съд е приел за безспорно установено, че дружеството – длъжник не е в състояние да изпълнява задълженията си по сключени от него споразумения за встъпване в дълг по договори за банков кредит, като е съобразил действителното икономическо състояние на ответника в неговата цялост, коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност и показателите за финансова автономност, установени чрез заключение на съдебно-икономическа експертиза. След анализ на данните за финансовото състояние на дружеството въззивният съд е достигнал до извода, че е изпаднало в състояние на неплатежоспособност на 15.8.2013 г. с настъпването на изискуемостта на вземане по договор за синдикиран кредит със значителен размер с оглед необратимия характер на финансовите затруднения, както и невъзможността за покриване на текущи задължения.
С допустимостта на молбата на банката-кредитор и съответно на обжалваното решение по чл. 630 ТЗ е свързан въпросът на касатора по т. 3 в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване дали естеството на вземането на кредитора по чл. 625 ТЗ обуславя процесуалноправната или материалноправната му легитимация, съответно допустимостта или основателността на молбата му за откриване на производство по несъстоятелност.
Въпросът е зададен в контекста на твърдението, че встъпването в дълг не е търговска сделка, поради което вземането на молителя няма търговски характер.
В трайно установената практика на ВКС и в правната доктрина се приема, че процесуалната легитимация на кредитора се обуславя от твърдението за наличие на вземане към длъжника по търговска сделка и допустимостта на молбата му по чл.625 ТЗ се определя от твърдяното от молителя качество на кредитор, притежаващ парично вземане, породено или отнасящо се до търговска сделка. Дали молителят действително притежава такова качество се установява в хода на процеса чрез събиране на доказателства за материалноправната легитимация на молителя. Установяването на реалното качество кредитор с вземане по чл.625 във вр чл.608 ТЗ е въпрос на материалноправна легитимация и на основателност на молбата, по която съдът следва да се произнесе с решение по същество /в тоя смисъл Решение 56-2014 на Второ ТО на ВКС, Р- 70-2014 на ВКС, Първо Търговско отд., Решение № 45 от 10 март 2017 г. по т.д.№ 2095/20016 г. на Второ ТО на ВК и др/.
Въззивното решение е съобразено с цитираната задължителна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК. За легитимацията на кредитора е достатъчно да твърди, че е титуляр на вземане към длъжника, което произтича или се отнася до търговска сделка. При оспорването му от длъжника молителят следва да установи произхода му пред съда.
Като са приели молбата за допустима и са я разгледали по същество, съдилищата са постановили допустими решения.
Формулираният от касатора въпрос по т.1 от изложението – дали при преценка на платежоспособността на длъжника в производството по чл.625 и сл. ТЗ съдът следва да вземе предвид ИНТЕГРИРАНО имуществата и финансовото състояние на всички солидарни длъжници – не е обсъждан в обжалваното въззивно решение, не е обусловил правната воля на съда и изводите му по предмета на спора – изследване признаците на неплатежоспособност като обективно трайно икономическо състояние, легално дефинирано в чл.608 ТЗ, изразяващо се в невъзможност на търговеца да изпълни изискуемо парично задължения от определен вид чрез налични краткотрайни реално ликвидни активи. Въпросът е неотносим към признаците, характеризиращи неплатежоспособността като предмет на спора в първата фаза на производството и въззивният съд не дължи произнасяне по него.
Материалноправният въпрос относно начина на определяне началната дата на неплатежоспособност /т.2 от изложението/ е зададен в контекста на оплакването на касатора за определяне на началната дата съобразно падежирането на конкретен транш от договора за кредит в отклонение от задължителната практика на ВКС. Той е обуславящ правните изводи на съда по предмета на спора, но не е разрешен в отклонение от формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, в която е застъпено становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя чрез преценка на цялостното икономическо състояние на длъжника посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, чрез които се установява началният момент на обективна трайна неспособност за погасяване на краткосрочни задължения с краткотрайни текущи активи /Р.. № 202 от 10.01.2014 г. по т.д.№ 1453/2013 г. на Второ ТО на ВКС, Р.. № 80 от 8.10.2015 г. по т.д.№ 1565/2014 г. на първо ТО на ВКС, Р.. № 225/8.12.2016 г. по т.д.№ 2572/2015 г. на Първо ТО, Р.. № 115 от 25.6.2010 г. по т.д.№ 169/2010 г. на ВКС, ТО на ВКС и др/. В процесния случай началната дата на неплатежоспособност е определена според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл.608 ал.1 ТЗ и кумулативно наличие на признаците, характеризиращи неплатежоспособността по чл.608 ТЗ като трайно, обективно е необратимо състояние на търговеца.
От мотивите на първоинстанционното решение, към които въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК, е видно, че затрудненията, породени от поемането на големи финансови задължения, са придобили необратим характер с настъпилата изискуемост на транш „А“ по договор за синдикиран банков кредит към „Р. банк /България/ ЕАД на 15 август 2013 г. в размер на 200 000 ЕВРО. Стойностите на коефициентите за ликвидност, установени чрез заключение на експертиза, са под препоръчителните норми и от 2013 г. са с ясно очертана тенденция на занижаване, която в съвкупност с безспорния факт на необслужване на изискуеми и непогасени задължения по три споразумения за встъпване в дълг по договори за банков кредит е индиция за трайно установено състояние на неплатежоспособност.
Предвид изложеното следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособност не е определена в отклонение от задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК, а при съобразяване с общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране на обслужването на задълженията му.
Точка 4 на изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, а оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и на императивното изискване за излагане на свои собствени мотиви от въззивната инстанция. Касационната инстанция не е длъжна да изведе от твърденията на жалбоподателя правен въпрос, значим за изхода на спора. Непосочването му е достатъчно основание за недопускане на решението до касационен контрол съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.0.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от горното не са изложени и съображения по т.4 на цитираното Тълкувателно решение за значението на въпросите на касатора за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не установява сочените основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 173 от 14.07.2016 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.т.д. по несъстоятелност № 138/2016 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: