О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
[населено място], 16.09.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 408/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на П. К. С. и С. В. П., чрез адв. В. Л., против въззивното определение от 28.07.2011 год. по ч. гр. д. № 1465/2011 год. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 13.06.2011 год. по гр. д. № 2915/2011 год. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата им молба с правно основание чл. 79 ЗС и чл. 124 ГПК.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение с молба за отмяната му и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждането на предявения иск. Като основание за допускане на касационното обжалване сочат това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без в приложеното изложение да е формулиран конкретен правен въпрос, произнасянето по който би имал значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както изисква законът. В частната касационна жалба се сочи като въпрос допустимостта на предявен установителен иск за собственост на основание придобивна давност от ответниците в друго производство, срещу които е уважен ревандикационен иск за същия имот, на различно придобивно основание.
Ответницата по частната жалба Д. А., чрез пълномощника й адв. К. К., в представения писмен отговор поддържа становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, респ. за неоснователност на жалбата.
Частната касационна жалба е подадена в срок, от страна по делото и е насочена против акт на въззивния съд, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Поради това и същата е процесуално допустима.
Преди произнасянето й по същество, касационният съд следва да се произнесе по въпроса за наличие на поддържаното от жалбоподателите основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. За да потвърди обжалваното пред него определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството и е върната исковата молба, въззивният съд приел, че ищците в настоящето производство, в качеството им на ответници в приключилото друго производство по ревандикационния иск на Д. А. против тях, е следвало да изчерпят всичките си възражения против него, вкл. и това, че са придобили имота по давност при осъществено в периода 1980-2007 год. владение. С приключването на производството по ревандикационния иск против тях с влязло в сила решение, това възражение е преклудирано, поради което и предявеният на това правно основание иск за собственост е недопустим.
Произнасянето на въззивния съд по този въпрос /ако се приеме като такъв поставения в частната жалба такъв за допустимостта на предявения иск, макар и в изложението да не е формулиран изрично/ е в съответствие с утвърдената съдебна практика, както и теорията за преклудиране на възраженията, които ответникът е могъл да предяви по предявения срещу него иск за собственост. Жалбоподателите не обосновават наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като липсват изложени каквито и да било съображения за значението на този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът не сочи в какъв аспект счита, че произнасянето на касационната инстанция по него ще допринесе за създаване на практика по прилагането на закона, извън изработената такава, както и не се позовава на неясни, непълни или противоречиви разпоредби в закона, за да се обоснове наличието на това основание, с оглед дадените в тази връзка разяснения в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Цитирането на основанието на закона не е достатъчно да обоснове наличието му, поради което и следва извода, че поддържаното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Поради това и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, с оглед на което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2336 от 28.07.2011 год. по ч. гр. д. № 1465/2011 год. на Варненския окръжен съд, по подадената частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: