О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София 18.03.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 313/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. Г., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. А., срещу въззивно решение №473 от 03.10.2014 г. по гр. дело №643/2014 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №686 от 24.06.2013 г. по гр. дело №1720/2013 г. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ за сумата 5332,80лв., представляваща обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения за работа на ищеца при ответника през последните 10 години от трудовия му стаж, дължимо при прекратяване на трудовото му правоотношение, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, защото ответникът не е работил по трудово правоотншение при ответника последните десет години. Обстоятелството, че за периода 01.12.1992 год. – 19.05.2008 г. е бил управител на [фирма] е без значение, защото договорът за възлагане на управление е граждански, а не трудов.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това дали когато едно лице е работило през последните десет години като управител на търговско дружество по договор за възлагане на управление и като служител по трудов договор на длъжност „началник служба”, то е придобило право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в увеличения размер – брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца; дали ако бъде установено, че работникът или служителят е работил при същия работодател не през последните десет години, а само през последната година и три месеца, то следва да му се присъди обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер – брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са две решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №473 от 03.10.2014 г. по гр. дело №643/2014 г. на Пернишкия окръжен съд. Повдигнатите правни въпроси са неотносими, защото обезщетението по чл.222, ал.3 КТ може да се изплаща само веднъж при придобиването на право на пенсия. Придобилите и упражнилите правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение. В случая още преди сключването на трудовия договор към момента на прекратяване на договора за управление ищецът е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е получил уговореното обезщетение в размер на две месечни възнаграждения.
Съобразно изхода на делото на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №473 от 03.10.2014 г. по гр. дело №643/2014 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. В. Г., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.