4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 02.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………….………..……. и с участието на прокурора ………..………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1436 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 4682/21.ІV.2015 г. на Н. Г. Х. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против онази част от определение № 95 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 25.ІІІ.2015 г., постановено по т. д. № 600/2015 г., с която е била оставена без разглеждане неговата касационна жалба срещу въззивното решение на Бургаския ОС № ІІІ-150/4.ХІІ.2014 г. по гр. дело № 1973/2014 г. /В останалата си част със същото определение на ВКС е била оставена без разглеждане насрещната касационна жалба на [фирма]-София срещу това въззивно решение/.
Единственото оплакване на частния жалбоподател Н. Г. Х. е за постановяване на атакуваното определение при допуснати от предходния тричленен състав на ВКС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 280, ал. 2 ГПК/, тъй като той бил страна по договор за потребителски кредит и отчитайки точно това обстоятелство, независимо от разпоредбата на чл. 287 ТЗ, низовите две съдилища не случайно били образували по спора граждански, а не търговски дела. Поради това частният жалбоподател претендира отменяване на прекратителното за пр-вото по чл. 288 ГПК определение на ВКС в атакуваната негова част и допускане на касационната му жалба до преценка за приложно поле на касационния контрол по отношение обжалваното въззивно решение на Бургаския ОС. Инвокиран е довод, че макар последното да е било постановено по обективно съединени искове за главница и лихви, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, то преценката дали цената на иска е над законоопределения минимум следва да се прави „на базата на общия размер на претендираните суми – както между другото е посочено и от ищеца като цена на иска в подадената от него искова молба”.
Ответната по тази частна жалба [фирма]- София не е ангажирала становище на свой представител по основателността й.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на Н. Г. Х. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да постанови прекратителното за пр-вото по чл. 288 ГПК свое определение, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното от страните по спора /Х. и Б./ въззивно решение на Бургаския ОС е било постановено по търговско дело с оглед на неговия предмет, свеждащ се до обективно кумулативно съединени положителни установителни претенции за главница и лихви, произтичащи от договор за банков кредит /търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2-във вр. чл. 1, ал. 1, т. 7, предл. 1-во ТЗ/, като цената на всеки един от исковете е под законоустановения минимум от 10 000 лв. Ирелевантно за извършената от предходния тричленен състав на ВКС преценка по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК е както погрешното – в противоречие с правомощието му чл. 286, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 285 ГПК, посочване на Бургаския ОС, че решенето му подлежало на инстанционен контрол пред ВКС, така и образуването на делата пред всяко от двете низови съдилища като граждански, а не като търговски. Меродавно е единствено обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е търговска сделка от категорията на абсолютните, както и че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за потребителския кредит /в сила от 2010 г./ разпоредбите му имат приложение към всички договори за кредит, чиито размер не е по-голям от 147 000 лв. (сто четиридесет и седем хиляди лева) „или равностойността им в друга валута по курса на БНБ към датата на сключване на договора” – предел, далеч надхвърлящ законоустановения минимум от 10 000 лв. за цена на иска по търговско дело.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 95 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 25.ІІІ.2015 г., постановено по т. д. № 600/2015 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 1436 по описа за 2015 г.