О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
гр.София, 20.03.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1356 описа за 2012год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.06.2012г. по гр.д.№ 275 / 2012г., с което Окръжен съд Сливен, е отхвърлил иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД
Жалбоподателят –М. С. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не ..следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение е отхвърлили предявеният от М. С. срещу Н. А., [фирма] и [фирма] –гр.София, иск за прогласяване недействителност по отношение на М. С. ипотечен договор, оформен с нотариален акт № , т., дело № г. на нотариус район на действие РС сливен, вписан в службата по вписванията при РС Сливен под № , т., дело № г., вх. Р.. № г.
Установено е по делото, че с горецитирания нотариален акт, страните са учредили договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент, съсобственост на двамата братя Н. и Е. П. ,представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор .находящ се в [населено място], като ипотеката била учредена за обезпечаване на чужд дълг – на [фирма]-Сливен, с представител и едноличен собственик на капитала И. Д., на 03.06.2008г., за обезпечаване на кредит в размер на 90 000 лв. за срок до 01.06.2009г.
Установено е по делото, че при сключване на този договор един от ипотекарните длъжници, а именно Е. П. бил представляван от своя брат Н. П. с пълномощно с рег.№ 6241/06.06.2005г., с нотариална заверка на подписа, като упълномощителят Е. П. бил незрящ, а към момента на делото е починал. По делото е установено още, че в деня на сключване на договорната ипотека – 03.06.2008г., представлявания по сделката Е. П. е подписал, чрез полагане на пръстов отпечатък, декларация с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с която потвърдил извършените от брат му Н. П. действия, съгласно нотариално заверено пълномощно № 6241/06.0.62005г., с които действия последния е извършил нотариален акт за договорна ипотека върху жилището им за обезпечаване задължението на [фирма] Сливен в полза на кредитора [фирма].
При тези данни въззивният съд е счел за правилна квалификацията на предявения иск по чл.42, ал.2 ЗЗД, а не както първоинстанционния съд по чл.26, ал.2 ЗЗД – липсата на съгласие на страните да сключат сделката. Приел е, че когато едно лице сключи договор от името на друго лице без да е било упълномощено от него е налице висяща недействителност, тъй като според чл.42, ал.2 ЗЗД лицето от името на което е сключен договора може да го потвърди, с което договорът се валидира. Позовал се е на зъдложителна пректика на ВКС, излазена в постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 285/28.09.2011г. по гр.д. № 1033/2010г. ІІІ г.о. и решение № 249/23.07.2010г. по гр.д. № 92/2009г. ІV г.о, в които е прието, че договор, сключен при липса на надлежна представителна власт е относително недействителен – правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания, или е налице висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена, а ако мнимо представлявания откаже да потвърди договора, недействителността се стабилизира като се трансформира в относителна, а не в абсолютна нищожност, която може да е само изначална и несанируема. Изложени са саображения за това, че такова потвърждение е налице с Декларацията – потвърждение, която е извършена в съответствие с изискуемата се по закон форма, а именно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Изложени са съображения за това, че при оформянето й не е било задължително да присъствуват свидетели, тъй като полагането на отпечатък от палец или друг пръст става пред съда или нотариус / в този см. ТР № 61/03.05.1973г. ОСГК ВС РБ/. При така изложени съоблажения, съдът е счел за неоснователен предявения иск
Прието е също така, че за ищцата, майка на починалия Е. П., е налице правен интерес от търсената защита, тъй като тя е съсобственик на процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство и би могла да черпи права от така възникналата съсобственост.
Изложени са съображения и за това, че искането за отмяна на нотариалния акт за сключената договорна ипотека не може да бъде уважено, тъй като на отмяна подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове, издадени по обстоятелствена проверка.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът е разрешил –следва ли при нотарална заверка на документ от незрящо лице да присъствуват свидетели и следва ли те да подпишет документа, както и следва ли грамотно незрящо лице да положи отпечатък от палец съглесно чл.189 ГПК, като документът да му бъде проченен. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС те са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 08.12.2009г. по гр.д.№1861/2008г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че липса на форма за дейстивтелност на пълномощното води до сключване на договор без представителна власт и решение от 30.12.2008г. по гр.д.№5029/2007г., І г.о. на ВКС, в което е прието, че когато пълномощното не е подписано от лицето, посочено като упълномощител е налице нищожност на сделката, сключена с това пълномощно, като такава сключена без съгласие.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по поставените от жалбоподателя въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. На същите въззивният съд е дал онговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение от 22.06.2011г. по гр.д.№1409/2010г., ІV г.о. на ВКС, решение от 05.05.2010г. по гр.д.№137/2009г., ІІІ г.о. на ВКС и решение от 20.02.2009г. по гр.д.№633/2008г. на ІVг.о. на ВКС. В същата е прието, че при недъг, който обославя необходимост да се положи оптечатък от десен палец при изповядване на нотариална сделка същата е валидна. Пояснява се , че недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума, като включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето. Посочва се, че когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец, поради уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа, като в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето. Ако състоянието на упълномощителяг не е позволявало той да изпише трите си имена за да потвърди подписа си, то и в този случай това е направено с поставяне на отпечатък от палеца от дясната си ръка. След като това е изпълнено, изводът на съда, че не е нарушена разпоредбата на чл. 589, ал.2 ГПК при удостоверяване подписа и съдържанието на частния документ е обоснован и законът е приложен правилно. Полагането на пръстов отпечатък от десния палец на упълномощителят вместо подпис е удостоверено от длъжностно лице в кръга на изпълнение на служебната му функция – нотариус и проследният е отбелязал защо не е било възможно полагането на подпис и се е наложило полагане на пръстов отпечатък, поради което не се налага този факт да се удостоверява и от двама свидетели.
Неоснователно е и искането на жалбоподателката за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1,т. 3 ГПК, тъй като не се сочи да е налице липса на съдебна практика по поставените въпроси, нито съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.06.2012г. по гр.д.№ 275 / 2012г. на Окръжен съд Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: