О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
гр. София, 20.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 653/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е. БГ” Е. – [населено място], срещу решение № 362 от 12.12.2018 г., постановено по т. д. № 199/2018 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 13 от 08.02.2018 г. по т. д. № 68/2017 г. на Пазарджишки окръжен съд, е отхвърлена молбата на „Е. БГ” Е. за откриване на производство по несъстоятелност на „АС – 11” О. и „Е. БГ” Е. е осъдено да заплати на „АС – 11” О. разноски за първоинстанционното и за въззивното производство; Отменено е определение № 183 от 09.03.2018 г. по т. д. № 68/2017 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е допълнено решение № 13 от 18.02.2018 г. в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на „Е. БГ” Е..
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и по изложени в нея съображения се прави искане за неговата отмяна.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „АС – 11” О. – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Производството по т. д. № 68/2017 г. е образувано пред Пазарджишки окръжен съд по повод молба на „Е. БГ” Е. за обявяване неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на „АС – 11” О..
С решение № 13 от 08.02.2018 г. Пазарджишки окръжен съд е обявил неплатежоспособността на „АС – 11” О. с начална дата 31.12.2013 г. и е открил производство по несъстоятелност на дружеството, постановил е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, назначил е временен синдик и е определил дата за провеждане на първо събрание на кредиторите.
Сезиран с въззивна жалба от „Ас – 11” О., Пловдивски апелативен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил подадената от „Е. БГ” Е. молба по чл.625 ТЗ като неоснователна.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че молителят „Е. БГ” Е. е кредитор на ответника „АС – 11” О. с изискуемо вземане, произтичащо от търговска сделка – договор за покупко – продажба на стоки от 05.04.2012 г. по фактура № 3656/05.04.2012 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Н. остатък от вземането е в размер на 1 700 лв. След стабилизиране на заповедта молителят – кредитор се е снабдил с изпълнителен лист и е предприел действия за принудително удовлетворяване на вземането си по изп. дело № 1240/2016 г. на ЧСИ Д. С. с рег. № 889, които са останали без резултат поради липса на открито имущество на длъжника. Възраженията на ответника за несъществуване на вземането до размер на сумата 1 700 лв. са преценени като неоснователни. Въззивният съд е изложил съображения, че длъжникът е осчетоводил фактурата и е извършвал частични плащания въз основа на нея, които действия според практиката на ВКС имат характер на извънсъдебно признание на вземането и с оглед на това последващото оспорване на истинността на фактурата, както и образуваното досъдебно производство за документно престъпление, са ирелевантни за произнасянето относно съществуването на вземането. Посочил е също, че при наличие на стабилизирана заповед за изпълнение ответникът – длъжник може да оспори съществуването на вземането само с възражение по чл.423 ГПК или чрез иск по чл.424 ГПК, но в случая възражението по чл.423 ГПК не е прието от съда, а иск по чл.424 ГПК не е предявен в предвидения за това срок.
При преценката на финансово – икономическото състояние на ответника въззивният съд е изходил от заключението на съдебносчетоводната експертиза, според което ответникът е спрял дейността си през 2015 г. и оттогава не извършва търговска дейност, като е декларирал пред НАП прекратяването на дейността си; За 2012 г. дружеството е отчело печалба в размер на 6 380 лв., за 2013 г. и 2014 г. са отчетени приходи и разходи с малък превес на разходите и загуба от 1 012.70 лв. и 1 602.54 лв., за 2016 г. не са отчитани приходи и разходи, а за 2017 г. е отчетена загуба на стойност 49 000 лв. вследствие бракуване на материални и стоки. В заключението е отразено, че още през 2012 г. – 2013 г. коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на „АС – 11” О. не са отговаряли на качествените нива за съответния показател и са били под „1”, показателите за финансова автономност са били лоши, задлъжнялостта – висока поради превишение на пасивите над собствения капитал; За периода 2012 г. – 31.03.2017 г. дружеството няма осчетоводени вземания към трети лица и не води в счетоводството си задължения към други кредитори, освен включеното в оборотната ведомост към 31.03.2017 г. задължение спрямо „Е. БГ” Е. по фактура № 3656/05.04.2012 г., по която има осчетоводени частични плащания в периода 31.07.2012 г. – 17.02.2016 г. Съдът е взел предвид и приетите като доказателства писма от НАП – ТД П. и от КАТ – П., според които „АС – 11” О. няма публични задължения и срещу него няма образувани изпълнителни производства от публичен изпълнител, както и че за периода 1997 г. – 2017 г. дружеството не е придобивало и отчуждавало недвижими имоти и моторни превозни средства.
Съобразявайки фактите по делото, въззивният съд е направил извод, че наличието на установеното от молителя изискуемо парично вземане, останало неудовлетворено почти 5 години след падежа, въпреки предприетото от кредитора принудително изпълнение – от една страна, и от друга – констатираното от експертизата финансово – икономическо състояние на ответника, липсата на каквито и да било имуществени активи, преустановената преди години търговска дейност и липсата на ресурс за нейното развитие във времето, насочват към състояние на трайна неплатежоспособност на ответника по смисъла на чл.608 ТЗ (трайно влошено икономическо състояние и пълна невъзможност за разплащане с кредитора).
Въпреки изводите за проявление на кумулативните предпоставки на чл.608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на „АС – 11” О., Пловдивски апелативен съд е счел молбата по чл.625 ТЗ за неоснователна по съображения, че поради липса на притежавано от ответника – длъжник имущество и на други кредитори, извън молителя „Е. БГ” Е., с откриване на производството по несъстоятелност няма да се постигне нито една от целите, предвидени в чл.607 ТЗ – осигуряване справедливо удовлетворяване на кредиторите чрез осребряване на длъжниковото имущество и разпределение на получените суми помежду им, респ. оздравяване на предприятието на длъжника чрез приемане на план за оздравяване и погасяване на задълженията му от осъществяваната от него търговска дейност. В подкрепа на преценката за неоснователност на молбата въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че като единствен кредитор на ответника молителят е разполагал с процесуалната възможност да проведе принудително изпълнение за вземането си, но поради липса на имущество вземането е останало неудовлетворено и по същата причина не би могло да бъде удовлетворено в евентуално откритото производство по несъстоятелност. Съдът е изразил виждане, че липсата на длъжниково имущество за осребряване с цел удовлетворяване на единственото вземане на молителя – кредитор в незначителен размер от 1 700 лв. и невъзможността за оздравяване на предприятието на длъжника правят откриването на производството по несъстоятелност безпредметно и лишено от смисъл, предвид невъзможността то да се развие всичките негови фази и да постигне заложените от закона цели. Мотивирал е и извод, че „макар и неплатежоспособен и с нежизнеспособно и неконкурентно предприятие, длъжникът не е заплаха за търговския обмен, съответно пазарът не се нуждае от защита срещу него чрез откриване на производство по несъстоятелност”, предвид факта на преустановяване на дейността, липсата на икономически и финансов ресурс тя да бъде възобновена и отсъствието на други кредитори извън молителя.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, за които твърди, че имат решаващо значение за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ :
„1. Какви са предпоставките за постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност, респ. обявяване в несъстоятелност и за приложението на нормата на чл.608 ТЗ, както и длъжен ли е съдът при наличие на предпоставките да постанови положително решение по молбата на ищеца, след като последният е изпълнил вменената му доказателствена тежест;
2. За значението на правните последици от откриване на производство по несъстоятелност/обявяване в несъстоятелност за търговеца и управителя и за обществения интерес (търговския обмен) и следва ли молбата на кредитора по чл.625 ТЗ да бъде отхвърлена по съображение за липса на рационалност – че производството би било безпредметно и лишено от смисъл поради определени причини, въпреки, че са налице предпоставките за уважаването й;
3. Длъжен ли е съдът да се произнесе по молбата за О. само с оглед визираните от закона материалноправни предпоставки за откриването му или е допустимо да разшири проверката си до степен да изследва дали длъжникът има имущество, което да послужи за удовлетворяване на кредиторите и при липса на такова да отхвърли молбата за О.;
4. Относно приложението на чл.632 ТЗ или какво решение следва да постанови съда, след като констатира, че не е налице имущество в патримониума на длъжника, от което да се покрият началните разноски или вземанията на кредиторите;
5. Относно приложението на чл.631 ТЗ и по-конкретно кога се отхвърля молбата за О.;
6. Относно пределите на въззивна проверка и за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата”.
Допускането на касационно обжалване по първия въпрос и по въпросите от т.3 до т.6 се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с аргументи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена казуална практика на ВКС и със задължителната практика в тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС (относно въпроса по т.6). За въпроса по т.2 е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК се допуска по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело – чл.280, ал.1 ГПК, ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които имат значение за обсъждането и преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка по спора от страна на въззивния съд и за законосъобразното формиране на изводите на съда не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а въпроси по правилността на решението, поради което касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
Преценени във връзка с разясненията и указанията в цитираното тълкувателно решение, въпросите по т.2 – т.6 не могат да се квалифицират като правни въпроси с обуславящо значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В мотивите към обжалваното решение няма произнасяне по първата част от въпроса по т.2 – относно обществения интерес от откриване на производство по несъстоятелност и последиците на откритото производство по несъстоятелност за търговеца и за неговия управител, поради което въпросът не е обуславящ за постановения с решението правен резултат. Втората част от въпроса по т.2 – следва ли молбата на кредитора по чл.625 ТЗ да бъде отхвърлена по съображения, че производството би било безпредметно и лишено от рационалност, въпреки наличието на предпоставките за уважаването й, е насочен към оспорване на правилността на решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на молбата по чл.625 ТЗ. От значение за правилността на въззивното решение са и въпросите по т.3, т.4 и т.5 от изложението, в чието съдържание е инкорпорирано виждането на касатора, че след като по делото са доказани предпоставките на чл.608 ТЗ вр. чл.607а ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на длъжника и не са установени обстоятелства от кръга на тези по чл.631 ТЗ, въззивният съд не е имал основание да отхвърли молбата по чл.625 ТЗ, а липсата на имущество у длъжника е следвало да се преценява на плоскостта на чл.632 ТЗ. Поради относимостта им към правилността на въззивното решение посочените въпроси не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и това е достатъчно решението да не се допусне до касационно обжалване по повод на тях, без да се налага обсъждане на поддържаните допълнителни критерии по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Извън очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол е и въпросът по т.6 от изложението, тъй като при съпоставяне на мотивите към обжалваното решение с въззивната жалба на длъжника и с отговора по чл.267 ГПК не се установява при произнасянето по правилността на обжалваното първоинстанционно решение въззивният съд да се е отклонил от указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с първия поставен от касатора въпрос, който – прецизиран от касационната инстанция в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до предпоставките, при наличието на които съдът постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ на търговеца – длъжник. Отхвърлянето на молбата по чл.625 ТЗ е обусловено от разрешението, което въззивният съд е дал на посочения въпрос, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Осъществено е и специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнително изискване, тъй като отхвърлянето на молбата по чл.625 ТЗ въпреки направения от съда извод, че са доказани кумулативните предпоставки по чл.608 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 ТЗ, е в противоречие с последователната практика на ВКС по приложението на чл.608 вр. чл.607а, ал.1 ТЗ, намерила израз и в представеното от касатора решение № 64 от 23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 362 от 12.12.2018 г., постановено по т. д. № 199/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Е. БГ” Е. с ЕИК[ЕИК] – [населено място], ж. к. Н. Искър, 5010 № 1, бл.Склад 2, в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 125.00 лв. (сто двадесет и пет лв.), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :