О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
С. 21.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№280 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 19.12.2011г. по гр.д.№10236/09г. на Софийски градски съд е потвърдено изцяло решението от 08.07.09г. по гр.д.№13362/2007г. на Софийския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от А. И. В. срещу собствениците на ЕС на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] иск за отмяна на решенията на ОС на ЕС, проведено на 31.05.2007г.
Решаващият извод на въззивния съд се свежда до това, че ищецът не е установил по никакъв начин провеждането на ОС на ЕС на датата 31.05.2007г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. В нея той поддържа, че ОС на ЕС от 31.05.2007г. е било свикано от ответницата Т. К., която е признала това обстоятелство по делото. Отказът и да представи протокол с решенията на ОС следвало да се цени по реда на чл.128, ал.2 от ГПК /отм./, а не съдът да се позовава на изявленията и, че не е провеждано такова събрание и няма съставен протокол, още повече, че след влизане в сила на отхвърлителното решение по предявения иск тя би могла и да намери въпросния протокол и да иска изпълнение на взетите решения, които жалбоподателят не би могъл вече да атакува.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по следните въпроси:
1. „Следва ли съдът да прогласи за нищожни и да отмени всички решения на ОС на ЕС, атакувани от ищеца, когато по делото се установи незаконосъобрадно свикване на ОС на ЕС, въпреки че ответната страна, свикала събранието, не представи протокола, от който е видно конкретно приетите решения и ищецът не е получил такъв, който да е в състояние да представи в съда” и
2. „Следва ли да се поставя в тежест на ищеца, оспорващ решенията на ОС на ЕС като нищожни и унищожаеми и който не е организирал и провел събранието, да представи протокола за свиканото и проведено от ответниците събрание, със съответния извод за недоказване на иска от ищеца, при невъзможност от негова страна да представи протокола от ответниците, или протоколът следва да се изиска от съставителите му по презумпция – ответниците, организирали и провели събранието, със съответния извод при отказ от представянето му, че страната е създала пречки за събиране на допуснатите от съда доказателства”.
Ответникът в производството Т. К. оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:
Първият от поставените въпроси се свежда до това може ли да бъде уважен иск за отмяна на решения на ОС на ЕС, ако ищецът е в обективна невъзможност да докаже провеждането на събранието, а вторият въпрос – за доказателствената тежест при искове за отмяна на решения на ОС на ЕС и по-конкретно – може ли отказът на ответник по този иск да представи протокола от проведеното ОС да бъде преценен по реда на чл.128, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.161 от ГПК. Тези въпроси са определящи за изхода на делото, но по тях не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. На първо място – само влезли в сила решения на съдилищата могат да обосноват посоченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – в този смисъл изрично т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По делото няма данни част от представените от жалбоподателя решения на районния съд да са влезли в сила, затова те не могат да служат като пример за противоречива съдебна практика. Това са решение от 13.11.2008г. по гр.д.№12592/07г. на СРС, 26 с-в и решението от 23.02.09г. по гр.д.№4130/07г. на СРС, 39 с-в. На следващо място – представеното от жалбоподателя определение от 07.02.08г. по ч.гр.д.125/08г. на СГС, ТО, VІ-3 с-в съдържа произнасяне по друг правен въпрос, свързан с допустимостта на същия иск, но не и произнасяне по поставените от жалбоподателя въпроси по основателността на иска, ето защо то също не може да бъде основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. И на последно място – случаят, който е бил предмет на влязлото в сила решение от 03.08.09г. по гр.д.№12670/07г. на СРС, 30 с-в, е различен от настоящия, затова крайният резултат по двете дела не води до извод за наличие на противоречива съдебна практика. По гр.д.№12670/07г. на СРС провеждането на спорното ОС на ЕС от 23.05.2007г. е било доказано с констатациите в последващ протокол от 20.06.2007г., освен това по делото не е имало изобщо спор по въпроса за провеждането на атакуваното събрание, докато в настоящия случай няма никакви доказателства – нито преки, нито косвени, че действително е било проведено ОС на ЕС на 31.05.2007г. и че въобще са взети някакви решения, които съдът би могъл да отмени по предявения иск.
В обобщение – липсата на противоречива съдебна практика по поставените правни въпроси препятства възможността да се допусне касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19.12.2011г. по гр.д.№10236/09г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: