О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 386
София,23.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3752/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] против въззивно решение № 1359 от 27.06.2013 г. по в.гр.д. №1755/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1424 от 29.03.2013 г. по гр.д.№ 9115/2012 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено на основание чл.124 ГПК, че ищецът [фирма], [населено място] не дължи на касатора сумата 17 969.37 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия в обект, находящ се в [населено място] за периода 13.06.2011 г. до 09.12.2011 г.
В касационната жалба са въведени доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.2 вр. чл.37 от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което се иска отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп на решението до касация по въпроса за наличието на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметката на своите абонати поради установения нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средство за търговско измерване /СТИ/. Твърди се, че съществуващата практика на ВКС, с която се отрича такава възможност, следва да бъде променена, като се даде ново разрешение по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приети и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл. 98а и чл. 98б от Закона за енергетиката, като се отчете и настъпилата промяна на обществените отношения. Касаторът се позовава и на действаща след 17.07.2012 г. законодателна уредба на правото за едностранна корекция на сметката на потребителя. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е подробно мотивирано от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] по реда на чл.287, ал.1 ГПК оспорва допустимостта на касационното обжалване. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е прието, че корекционната сума не се дължи от ползувателя на ел. енергията, въззивният съд се е съобразил изцяло със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в съответствие с която е приел, че не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, поради което такава санкция не може да бъде установена едностранно посредством приетите от него и обвързващи потребителите клаузи на Общи условия. Въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие на страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по чл.9 ЗЗД, като доколкото обективната отговорност е изключение, което следва да бъде регламентирано изрично от законодателя. От това е направен извод, че обсъжданите правила – чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ противоречат на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която е винаги виновна и в границите, посочени в цитираната разпоредба, поради което те се явяват нищожни съгласно чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и не могат да произведат правно действие.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Формулираният от касатора въпрос за възможността за извършване на корекции на сметката за доставена ел. енергия за минал период е значим за предмета на делото – установяване на недължимостта на начислените и заплатени суми за потребление на електрическа енергия за минал период. Уважаването на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, обаче, е обосновано от въззивния съд не само с липсата на законово основание за едностранно коригиране на сметките от доставчика на ел. енергия, но е мотивирано и с нищожност на клаузата от общите условия, допускаща възможност за корекции на сметките за минал период. Доколкото, наред с поставения от касатора правен въпрос, изходът на делото е самостоятелно обусловен от други решаващи по своя характер изводи на съда, с оглед дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОГКТК на ВКС, касационият контрол във връзка с този въпрос не следва да бъде допуснат, тъй като разглеждането му няма да доведе до промяна на изхода на спора.
Наред с това следва да се отбележи, че по отношение на въведения от касатора правен въпрос не е осъществено и поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставения в изложението въпрос е установена трайна непротиворечива съдебна практика, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които въззивната инстанция се е съобразила и която настоящият състав споделя.
От друга страна посочените в изложението промени в законодателството не налагат осъвременително тълкуване, защото с тях се изменя самият приложим закон, като се предвижда изрично едно ново правомощие на доставчика на електрическа енергия, която не му е било предоставено от законодателя досега. Тези промени не могат да бъдат взети предвид, тъй като те имат действие занапред и са неприложими към конкретния случай, при който са коригирани сметки за ел. енергия за период, предхождащ изменението на ЗЕ. Нещо повече, изричното предвиждане на възможността за провеждане корекционна процедура с изменението на ЗЕ /ДВ бр. 54/17.07.2012 г./, потвърждава извода, че до изменението на закона такава възможност не е била налице, а не че законът е бил непълен или неясен.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото, в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени поисканите с отговора и доказани разноски – сумата 600 лв. по договора за правна защита и съдействие, в който е удостоверено плащането й в брой.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1359 от 27.06.2013 г. по в.гр.д. №1755/2013 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 600 лв./шестотин лева/ разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: