О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 26.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
Л. РИКЕВСКА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 271/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. И. Й., Б. П. И., Н. П. Ч., К. И. Й. и Н. И. М. чрез адв. Р. Н., против определение № 26 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1262/10 г. по описа на ВКС, І г.о. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението поради това, че изводът за недопустимост на касационната жалба е направен въз основа на данъчна оценка, която не е реална и не е съобразен с действителната пазарна цена на процесния имот.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от С. Д. Г., Г. Й. Д., Б. П. И., Р. П. Ч., К. И. Й. и Н. И. М. касационна жалба вх. № 59022 от 17.08.2010 г. против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 09.07.2010 г. по гр.д. № 10 625/09 г. Прието е, че обжалваното въззивно решение е постановено по дело с обжалваем интерес под 1 000 лв. и съгласно чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията до изменението в ДВ бр. 100/2010 г., не подлежи на касационно обжалване. Изводът е обоснован с това, че данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на предявения иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, е 232 лв.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК / в редакция преди изм. ДВ бр.100/2010 г., не подлежаха на касационно обжалване въззивните решения, постановени по дела с обжалваем интерес под 1000 лв. Под “обжалваем интерес” в правната доктрина и в съдебната практика се разбира паричната оценка на предмета на делото във въззивната инстанция. Като се има предвид, че съгласно чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на делото представлява цена на иска, то следва, че обжалваемият интерес не може да бъде по- голям от цената на иска. За искове за собственост и други вещни права върху имот, съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, цената на иска е в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – на пазарната цена на вещното право.
Цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най- късно в първото заседание за разглеждане на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. Поради това обстоятелството, че след завеждане на делото е изминал период, през който както данъчната, така и пазарната оценка на имота са били значително завишени, не може да обоснове извод за по- голям размер на обжалваемия интерес на въззивното решение , а оттук – и за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на изложеното изводът на тричленния състав, че обжалваемият интерес на делото във въззивната инстанция е бил под 1000 лв., поради което постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, е обоснован и законосъобразен и обжалваното определение като постановено при правилно приложение на процесуалния закон следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 26 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1262/10 г. по описа на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: