O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 28.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 60053 /2016 година, преобразувано по описа на ГК и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2982/ 11.04.2016 год. на „ Р.“ /Б./ ЕАД , със седалище и адрес на управление [населено място], заявена чрез юрисконсулт Д. И. О. срещу въззивно Решение No 78 от 02.03.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 660 / 2015 год. на АС-Пловдив , в частта с която е отменено решението на ОС-Пловдив по отношение на ответника- въззивник С. Г. и е постановено ново решение , с което исковете срещу нея по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК за дължими суми по договор за банков кредит са отхвърлени.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно , поради нарушение на материалния закон и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Доводите за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение се поддържат по отношение приетият за недоказан факт , че ответника С. Г., като съдлъжник, не е била надлежно уведомена за волеизявлението на Банката, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и относно възможността да се отхвърли иска и по отношение на „падежираните„ /просрочени/ вноски, чиито падеж и изискуемост са настъпили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в хода на исковото производство.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК и изискуемо ли е , по смисъла и в хипотезите на иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК , вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 т.2 ГПК и чл. 60 ал.2 от ЗКИ ?, с довод че тези въпроси , касаещи падежиралите дължими суми до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в хода на исковия процес са произнесени от апелативния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – т.9 на ТР 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство, както и Решение Nо 139 от 05.11.2014 година по т.д. Nо 57/ 2012 год. на ВКС-I т.о. ; Решение Nо 87 от 28.07.2015 год. по т.д. Nо 766/ 2012 год. на ВКС-I т.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация С. Г. чрез адв. Г. Д.- АК П., , с което се поддържа , че 1./ липсва обжалаяваем съдебен акт , тъй като с определение на първата инстанция/ правилно и законосъобразно/ не е допуснато съединяването със заявения при условията на евентуалност осъдителен иск; 2./ не са спазени изискванията на чл. 284 ал.3 т.1 и т.4 ГПК , тъй като изложението не се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания 3./ сочените от страната правни въпроси не са обосновали изхода на спора ,4./ по същество на касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно , тъй като не е налице подлежащо на принудително изпълнение вземане на Банката.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба и изложение доводи и на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и 280 ал.2 т.1 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима , като подадена в срока по чл. 283 ГПК и насочена срещу обжалваем съдебен акт – въззивно решение по заявен положителен установителен иск за съществуване на парично вземане за сума над 20 000 лв..
Възражението на ответника по касация , че липсва обжалваем съдебен акт , тъй като с определение на първата инстанция/ правилно и законосъобразно/ не е допуснато съединяването със заявения при условията на евентуалност осъдителен иск, тъй като наведените доводи за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване не касаят неприетия осъдителен иск, а са свързани единствено даденото от втората инстанция разрешение по предмета на делото , с постановения отхвърлен диспозитив по установителния иск , заявен по реда на чл. 422 ГПК за съществуване на вземане на Банката по отношение и ответника по касация С. Г., произтичащо от подписан от нея Договор за банков кредит.
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение No 382 от 25.06.2015 година по т.д. No 386/214 год. на ОС-Пловдив, в частта с която по отношение на С. Н. Г. са били уважени обективно и субективно предявените искове на „Р. /Б./“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК за признаване за установено , при условията на солидарност със длъжника К. В. Г. , че Банката има вземане , произтичащо от Договор за банков кредит от 02.07.2007 година, изменен и допълнен с Анекс No 1 от 13.05.2011 година , съответно за сумата 176 677,01 лв. – главница , ведно със законната лихва за забава върху същата , считано от 07.08.2013 година до изплащане на вземането; за изискуема редовна лихва от 9 415.70 лв. , начислена за периода 25.03.2012 година до 18.09.2012 година вкл. ; за изискуема наказателна лихва в размер на 29 627.80 лв., начислена за периода 25.03.2012 год. – 06.08.2013 год. вкл. ; за сумата 4 284.80 лв., лихва съгласно чл. 3 от Анекс No 1 от 13.05.2011 година начислена за периода от 25.04.2011 година до 24.06.2011 год., за които суми е издадена Заповед No 535 за изпълнение на парични задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 ГПК по ч. гр.д. No 1212/2013 год. на РС-Асеновград и изпълнителен лист , с което решение С. Н. Г. е осъдена да заплати сумата от 16 130.38 лв. , разноски по делото и вместо него постановява ново решение , с което исковете срещу С. Н. Г. са отхвърлени като неоснователни, като в останалата част/ без изричен диспозитив/ решението е оставено в сила.
След преценка на наведените доводи по касационна жалба , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по / доформулирания / въпроса към кой момент, в производството по чл.422 ГПК във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК следва да се установи съществуването респ. несъществуването на вземането на Банката по издадената Заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и изискуемо ли е , по смисъла и в хипотезите на иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 т.2 ГПК и чл. 60 ал.2 от ЗКИ , но безспорно е налице неизпълнение на падежираните вноски по договора за банков кредит към момента на подаване на молбата за издаване на Заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ, респ.такива с настъпил падеж в хода на делото ?, поради констатираното противоречие на произнесените от въззивния съд , обуславящи изхода на делото / в обжалваната част / , мотиви с разясненията, дадени по т. 9 на ТР 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно обктивните предели на силата на пресъдено нещо при отхвърляне на заявен по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск за установяване на съществуване на парично вземане по договор за банков кредит и дадените конкретни разрешения с постановените след приемане на тълкувателното решение , решения по реда на чл. 290 ГПК – Решение Nо 139 от 05.11.2014 година по т.д. Nо 57/ 2012 год. на ВКС-I т.о. ; Решение Nо 87 от 28.07.2015 год. по т.д. Nо 766/ 2012 год. на ВКС-I т.о., на които изрично се позовава касатора.
При допускане на касационно обжалване , касаторът дължи да заплати пропорционална ДТ , изчислена по правилата на чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер, равен на този за въззивно обжалване , а именно за сумата 4 400.11 лв./ четири хиляди четиристотин и 0.11 лв. / , вносими по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната- касатор. При неизпълнение на задължението за внасяне на пропорционалната ДТ в определения от съда срок по сметка на ВКС, касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК ,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2982/ 11.04.2016 год. на „ Р.“ /Б./ ЕАД , със седалище и адрес на управление [населено място], заявена чрез юрисконсулт Д. И. О. срещу въззивно Решение No 78 от 02.03.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 660 / 2015 год. на АС-Пловдив , в частта, с която е отменено решението на ОС-Пловдив по отношение на ответника- въззивник С. Н. Г. и е постановено ново решение , с което исковете срещу нея по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК за дължими суми по Договор за банков кредит и сключения Анекс- главница , лихви и разноски , са отхвърлени като неоснователни.
УКАЗВА на касатора „Р. /Б./“ ЕАД С. задължението за заплащане на дължимата пропорционална ДТ за сумата 4 400.11 лв./ четири хиляди четиристотин и 0.11 лв. /, вносими по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението за внасяне на пропорционалната ДТ в определения от съда срок, касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………………….. , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
На касатора „Р. /Б./“ ЕАД С. да се съобщят дадените указания , касаещи внасяне на пропорционалната ДТ , като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: