7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№386
[населено място], 28.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия,първо търговско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети май,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3475 по описа за две хиляди и четиринадесета година,съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. К. Б. против решение № 1351/ 30.06.2014 год. по гр.д.№ 3 400 / 2013 год. на Софийски апелативен съд,в частта в която със същото е потвърдено решение № 3012 / 25.02.2011 год. по гр.д.№ 12 437/2009 год. на СГС, І г.о. – 7 състав, за отхвърляне иска на касатора против [фирма],с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,за разликата между присъдените с въззивното решение 60 000 лева и до претендираните от ищеца 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 15.06.2008 год., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ лек автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, тъй като съдът не е обезщетил по справедливост проявили се в хода на самото съдебно производство неимуществени вреди,резултат от усложнения в първоначално установените от злополуката травми.Оспорва правилността на извода на съда,че в резултат на ПТП и извършената операция за отстраняване на част от червата, разстройството на здравето на ищеца е станало постоянно / очевидно възприемайки извода на съда като непроменливо занапред /, вместо непрекъснато проявяващите се усложнения на здравословното му състояние да бъдат съответно зачетени при определяне на справедливо по размер обезщетение / сраствания,водещи до различни от обезщетените болки и страдания /.Въвежда довод и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразени доказателства и за друг вид усложнение – на травмата на носа – назофарингит , предпоставящ нова оперативна интервенция,свързана също с допълнителни болки и страдания, както и незаконосъобразно недопуснат,за установяване съдържанието на търпимите болки и страдания,свидетел на ищцовата страна.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба,вкл. обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване,поради неформулирането на правни въпроси,по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основанието за допускане на касационното обжалване, в съответствие със съдържанието на изложението по чл.280 ал.1 ГПК,настоящият състав съобрази следното :
Ищецът претендира обезщетение от 100 000 лева,за неимуществени вреди,състоящи се в : разкъсване на червата, придружено с обилен кръвоизлив,наложило спешна операция за отстраняване на част от тях,както и множество разкъсно-контузни рани, вкл. открита рана в областта на главата /челото/.Съдебно-медицинската експертиза в първоинстанционното производство е потвърдила, че в причинна връзка с настъпилото на 15.06.2008 год. ПТП, ищецът е получил контузия на гърдите и корема,с разкъсване на тънкото черво,увреда на опорака на низходящата част на дебелото черво и отлепяне на серозното му покритие,вкл. кръвосъбиране в коремната кухина,както и разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област на главата,обработена хирургично и зараснала без усложнения.Увредената част от дебелото и тънкото черво са оперативно отстранени,налагащо последваща постоянна хранителна диета / изключени газирани напитки, дразнещи и пикантни храни,както и газообразуващи такива/,чието нарушаване може да доведе до усложнения на храносмилателната система.Вещото лице е посочило, че последващи рехабилитационни процедури във връзка с това , а и останалите увреждания,не са възможни, в който смисъл увреждането на червата е окончателно и непреодолимо състояние,а здравословното състояние на ищеца преценено от съда като трайно разстроено.По отношение контузните рани, вкл. на главата , е констатирано окончателно възстановяване, без трайни увреждания / изключая извит наляво, резултат от счупването, нос/.Свидетелски показания не са събирани, нито е заявено подобно доказателствено искане в първоинстанционното и първоначалното въззивно производства.При новото въззивно разглеждане – след отмяна на първоначалното въззивно решение за отхвърляне на иска поради недоказаност на застрахователното събитие, с решение № 110 / 04.09.2013 год. по т.д.№ 194 / 2012 год. на ІІ т.о. ВКС – ищецът е поискал допускане на свидетел, за установяване на търпимите болки и страдания ,вкл. нуждата от непрекъснат диетичен режим,последвалите социална изолация и негативни последици върху емоционалното му състояние.Искането е оставено без уважение, като преклудирано, поради липсата на предпоставки по чл.266 ал.3 ГПК.С последваща молба,на основание чл.266 ал.2 т.2 ГПК, представяйки и медицинска документация,ищецът е поискал нова медицинска експертиза,твърдейки междувременно настъпили усложнения,в причинна връзка с първоначалните увреждания – наличие на постоянен възпалителен процес, предпоставящ трайно,а не временно разстройство на здравето.Допуснатата от съда нова СМЕ е установила,че извършената в хода на съдебното производство фиброколоноскопия диагностицира възпалителен процес на останалата част от сигмата и правото черво,но самата процедура е компрометирана, извършена според вещото лице некомпетентно,не в съответствие с изискванията.На база единствено на медицинската документация,вещото лице е посочило, че не може да отговори точно на въпросите, като за целта са необходими допълнителни изследвания / конкретно изброени от експерта /.В този смисъл , последващо изложените усложнения са посочени хипотетично, като предпоставени от един или друг резултат от необходимите изследвания . В заключение,вещото лице е посочило,че е необходимо прецизиране на соматичния и нервно-психичен статус на жалбоподателя от гастроентеролог, ендокринолог, невролог,с цел обективизиране на патофизиологичните и патоморфологичните промени – на ниво функция и структура на поразените органи . Изразена е и резерва спрямо прецизността на формулираните въпроси,от медицинска гледна точка. По същество , вещото лице е потвърдило за единствено установима без съмнение диагноза, идентична на поставената от Института „ Пирогов „ , безспорно свидетелстваща за трайно увреждане на здравословното състояние на ищеца,изразяващо се и в следоперативни коремни сраствания,синдром на раздразненото черво,заради нарушена функция на червата и външни хемороиди. Вещото лице не е имало поставена задача във връзка с търпими усложнения от контузията на носа, но посочва констатиран от УНГ специалист хроничен назофарингит,нуждаещ се от хирургична корекция / неуточнена по съдържание /.
За да определи справедливо обезщетение в размер на 60 000 лева,въззивният съд е отчел представените при новото въззивно разглеждане медицински документи и прието заключение на съдебномедицинска експертиза, вкл. безспорно установимите като задължителна последица,въпреки компрометираната фиброколоноскопия,увреждания,посочени в предходния параграф, вкл. хроничния назофарингит, макар последният да не е бил в обхвата на възложената задача. Отчетени са кумулативно,обаче,и обстоятелствата : че липсват доказателства за търпими от така констатираните увреждания, вкл. усложнения в хода на съдебното производство,болки и страдания,както и неудобства от хигиенно и битово естество, по–големи от обичайните,както и че ПТП е настъпило през 2008 год., поради което и с оглед обществено – икономическите условия към този релевантен момент,този размер на обезщетението се явява адекватен,а не прекомерен.Изрично е отказал да кредитира заключението,в частта по установима от вещото лице посттравматична енцефалопатия,тъй като същата не е установена в резултат на нужните изследвания / вещото лице не е с необходимата компетентност на невролог /, а и самият ищец не претендира болки и страдания с такъв произход.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение, поради несъобразени обстоятелства и доказателства,обуславящи допълнителни критерии за определяне на по-високо обезщетение, съгласно ППВС № 4/1968 год. вр. с чл.52 ЗЗД, конкретно : за настъпила посттравматична енцефалопатия / впрочем необвързано с касационен довод с такъв предмет в касационната жалба /, хроничен назофарингит,в аспект на неотчетената, но необходима допълнителна хирургична интервенция / с неустановена от съответен специалист необходимост и съдържание/ и постоперативните коремни сраствания,с нарушения на функцията на червата, при постоянна нужда от медикаменти,в аспект на трайното,непреодолимо състояние , резултат от увреждането и липсата на благоприятна прогноза за възстановяване, които не са отречени от съда.В качеството им на настъпил в хода на производството „ексцес„,неотчетен от съда / досежно усложненията в коремната и челната област /,въззивното решение се сочи постановено и в противоречие с т.10 на ППВС № 4 / 1975 година. Без формулиране на надлежен правен въпрос се сочи и противоречие с решение № 172 по гр.д.№ 1152 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС и реш.№ 161 по т.д.№ 1040 / 2011 год. на І т.о. ВКС. Последващо на изброяването на задължителната съдебна практика,страната е формулирала единствено въпроса:При данни за настъпило в хода на съдебното производство влошаване на здравословното състояние, несъществувало към момента на предявяването на иска и поради това непредявено с исковата молба,но констатирано в хода на производството,следва ли съдът да го обсъди и предвиди обезщетение и за така настъпилите допълнително увреди в здравословното състояние на пострадалия, независимо че не са претендирани с исковата молба ? Отговор на този въпрос не се съдържа в посочените ППВС № 4/1968 год., ППВС № 4/1975 год. , реш.№ 172 по т.д.№ 1152 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС и реш.№ 161 по т.д.№ 1040 / 2011 год. на І т.о. на ВКС,а друг допълнителен селективен критерий не е обоснован. Независимо от последното, обаче, не е удовлетворен и общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК: съдът не е отказал да съобрази наведените във въззивното производство усложнения в здравословното състояние на ищеца,независимо от нефигурирането им в исковата молба и доколкото същите съставляват усложнения в проявленията на травмите,безспорно установени в причинна връзка с процесното ПТП – в областта на корема и главата.Както се посочи по-горе, конкретният размер на обезщетението не е обоснован, игнорирайки установеното от вещото лице по втората СМЕ , а с оглед липсата на доказателства за субективни изживявания на ищеца на предполагаемите ,според експертите, болки , страдания и неудобства, повече от обичайните , както и при съобразяване на конкретните обществено – икономически условия към момента на застрахователното събитие.Отказано е съобразяване единствено на търпими болки и страдания от постравматична енцефалопатия,но по съображения, освен непредявяването им дори допълнително,в хода на съдебното производство , и поради липсата на доказателства / необходими изследвания и диагноза от компетентен за това специалист – невролог / за установяването й по безспорен начин, още повече че последното предполага и установяването й като пряка и непосредствена последица от ПТП на 15.06.2008 година.В този смисъл,решението на въззивна инстанция не противоречи на разрешението,дадено в т.10 на ППВС № 4 / 1975 год. и реш. № 161 по т.д.№ 1040 / 2011 год. на І т.о. ВКС.Ищецът,на база на констатираните от вещото лице,но извън компетентността му,обстоятелства относно неврологичния статус на страната, не е ангажирал допълнителни доказателства в тази насока.Нещо повече, касационен довод за неправилност на въззивното решение,като несъобразило доказателства за посттравматична енцефалопатия, вкл. допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в тази връзка, не е наведен.В.,същата липса на компетентност би могла да бъде отчетена от въззивния съд, в ущърб на ищеца / но не е /, досежно установения хроничен назофарингит, перспективите за лечението му,вкл. съдържанието на необходимата хирургична интервенция.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1351/ 30.06.2014 год. по гр.д.№ 3 400 / 2013 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Б., на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 вр. с ал.8 ГПК,да заплати на [фирма] разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 297 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.7 ал.2 т.4 вр. с чл.9 ал.2 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :