1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
гр. София, 04.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 330 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] чрез процесуален представител А. Ж. К. срещу решение № 353 от 27.12.2011г. по в. т. дело № 259/2011г. на Апелативен съд Велико Т., гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 112 от 08.08.2011г. по т. дело № 120/2011г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място], в ликвидация е определена дата 01.03.2010г.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и останалите съдилища: въпросът за определяне на началната дата на неплатежоспособността съобразно коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост, рентабилност и др. Позовава се на противоречие с решение № 275/13.04.2006г. по т. дело № 26/2006г. на ВКС, І т. о., решение № 64/09.02.2005г. по гр. дело № 466/2004г. на ВКС, І т. о., решение № 743/13.11.2008г. по т. дело № 348/2008г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 549/27.10.2008г. по т. дело № 239/2008г. на ВКС, І т. о.
Ответникът [фирма], [населено място], в несъстоятелност не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивната инстанция, след обсъждане на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза и въз основа на данните по делото, е констатирала, че към 01.06.2011г. общата сума на задълженията на дружеството възлиза на 2 452 995,85 лв., в които се включват и публичноправните задължения към НАП за ДДС, ДОО и Д. общо в размер 251 112,99 лв., както и че през периода от 2008г. до 01.06.2011г. коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност намаляват и са под единица. Решаващият съдебен състав е установил, че за посочения период дружеството е извършвало частични разплащания на задълженията си по търговски сделки към доставчици, като по-голяма част от задълженията са с падеж 2010г. и 2011г.
За да направи извод, че началната дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] е 01.03.2010г., въззивният съд е приел, че към тази дата е настъпило обективно състояние на невъзможност да бъдат изпълнени изискуеми парични задължения по търговски сделки и публичноправни задължения, като е взел предвид финансовото състояние на дружеството, намаляването на показателите за ликвидност в края на 2009г., продажбата на основния актив на дружеството Автогара П. на Община, [населено място] в края на м. февруари 2010г., обявяването през 2010г. на публична продан на недвижими имоти на дружеството и възникването на публичноправни задължения по данъчни декларации от 2010г. и 2011г. Доводът на НАП за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2008г. е приет за неоснователен поради изложените съображения и с оглед обстоятелството, че през този период са извършвани плащания към кредиторите.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Видно от изложението и касационната жалба, релевантният материалноправен въпрос се свежда до критериите за определяне началната дата на неплатежоспособността. Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последователно в практиката си ВКС приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника съгласно показателите за ликвидност и момента на спиране обслужването на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане на вземане към определен кредитор съобразно настъпилия конкретен падеж. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а общото му икономическо състояние и моментът, когато длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си, а не към конкретен кредитор. Спирането на плащанията трябва да бъде последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. Като е изследвал не само коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, но е съобразил и извършените през периода от 2008г. до м. март 2010г. плащания на задължения по търговски сделки, възникването на публичноправни задължения през 2010г. и 2011г., извършените през 2010г. продажба на дълготрайни материални активи, и е определил за начална дата на неплатежоспособността 01.03.2010г., въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е направено в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Различното решаване на въпроса за началната дата на неплатежоспособността в настоящото въззивно решение и посочените от касатора съдебни актове на ВКС е конкретен за всеки отделен случай, произтича от различните факти, специфични за всеки казус, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата.
Поради липса на сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 27.12.2011г. по в. т. дело № 259/2011г. на Апелативен съд Велико Т., гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.