Определение №386 от 4.8.2010 по ч.пр. дело №366/366 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                                                 
 
 
 
 
                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                №  386
 
                                             гр.София, 04.08.2010 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
 
  
           
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №366 по описа за 2010 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. П. Б. от гр. В., срещу определението от 03.05.2010г. по ч.гр.д. №815/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 01.03.2010г. по гр.д. №2142/2010г. на Варненски градски съд по обезпечение на иска.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, с която не е допуснато обезпечение на предявените от Б. П. Б. срещу „С”Е. искове с правно основание чл.182, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД, ч. налагане на запор върху леки автомобили.
Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, съгласно Тълкувателно решение №1 от 21.07.2010г. по т.д. №1/2010г. ОСГТК ВКС. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл.274, ал.3 от ГПК, където са изброени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 от ГПК на предявен иск, не попада в кръга на визираните в т. 1 и т.2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му. Следователно това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което с произнасянето на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване на постановеното определение и то е влязло в сила. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочването от въззивния съд не го създава.
По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Б. П. Б. срещу определението от 03.05.2010г. по ч.гр.д. №815/2010г. на Варненски окръжен съд с което е потвърдено определение от 01.03.2010г. по гр.д. №2142/2010г. на Варненски градски съд по обезпечение на иска и ПРЕКРАТЯВА касационното производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top