О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
С., 09.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2665 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца М. И. Р. против Решение № 305 от 02.02.2013г. по в.гр.д.№ 3783/2012г. на САС, ГК, 1 състав. Касаторът посочва, че въззивният съд „осъдил „ [фирма] да му заплати сумата 60 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 160 000лв., поради което искът е уважен в изключително занижен размер”. Наведеното касационно основание е за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост поради формалното обсъждане на критериите по чл.52 ЗЗД и несъобразяване с ППВС № 4/68г. Обжалвано е и решението в частта за разноските. Твърдението е, че неправилно върху присъденото на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца адв.К. не е начислен ДДС и че ищецът, който е освободен от плащането на такси и разноски за съдебното производството на основание чл.83,ал.1,т.4 ГПК, не следва да носи отговорност за направените от насрещната страна разноски, съответни на отхвърлената част на исковете. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени като правни въпроси тези за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и съобразяване на размера на обезщетенията с лимитите на застрахователните покрития по чл.266 КЗ.
От насрещната страна отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
САС е бил сезиран с въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 160 000лв. и в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение на имуществени вреди за разликата до 2 570.57лв. Искането е било за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго за уважаване на исковете в предявения размер с присъждане на адвокатския хонорар в пълен размер. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от М. Р. иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ е бил отхвърлен за разликата над 40 000лв. до 60 000лв., както и в частта за присъдените на ответното дружество разноски над 2 860лв., и е осъдил застрахователя да заплати на ищеца още 20 000лв. над присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.11.2008г. Потвърдил решението в частта с която искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 2 028.57лв. като е присъдил на адвокат К. още 696лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца.
От изложеното е видно, че въззивната инстанция не е постановила диспозитив по отношение на обжалваното от касатора „отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер от 160 000лв”. С оглед на установената съдебна практика, когато касационната жалба е насочена срещу част от решение, за която липсва диспозитив, то тя следва да се тълкува и като молба за допълване на решението. Това обуславя връщане на делото на САС за провеждане на процедура по чл.250 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Връща делото на Софийски апелативен съд за провеждане на процедура по чл.250 ГПК.
След постановяване на допълнително решение да се върне на ВКС за произнасяне по касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.