2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
гр. София, 09.07.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1733 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. Ц. срещу определение № 1385 / 30.04.2018г. по ч.гр.д. № 315/ 2018г. на Апелативен съд- С., с което е оставил без разглеждане частната му жалба, подадена против определение от 04.12.2017г. по гр.д. № 1768/ 2017г. на Софийски градски съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д. № 4535/ 2017г. на ВКС III ГО, като е прекратено частното въззивно производство.
Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че не е налице преюдициалност между делата по съображения, подробно изложени в частната жалба. Твърди, че съставът на САС не се е произнесъл в срок по частната жалба срещу определението за спиране.
Ответникът по частната жалба, [фирма], представя отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне частната въззивна жалба като недопустима, апелативният съд е приел, че по време на висящността на частното въззивно производство е приключило с окончателен акт производството по делото, посочено като преюдициално в обжалваното определение по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, с което е отпаднала времената недопустимост на развитието на спора пред СГС по обусловеното дело, като целеният от частния жалбоподател правен ефект е постигнат, с което е отпаднал и правният му интерес от обжалване на определението за спиране на производството по делото. Посочено е, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за правото на жалба, за наличието на която съдът следи служебно до приключване на производството.
Настоящото производство е по чл. 274, ал.2 ГПК, а не по чл. 274, ал.3 ГПК, поради което произнасянето на ВКС не е обусловено от посочените от частния жалбоподател предпоставки по чл. 280 ГПК.
Определението е правилно.
Апелативният съд не е изложил мотиви за наличие на преюдициалност на спора по посоченото в определението по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК дело, като обуславящо спрямо делото, по което производството е спряно на визираното основание. Съставът на въззивния съд се е позовал единствено на отпадане на правния интерес от обжалване на определението за спиране, поради настъпването на нов факт по време на висящността на въззивното частно производство – приключване на спора по делото, посочено в определението по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК като обуславящо спрямо спряното дело. Преценката на въззивната инстанция относно отпадане на правния интерес от обжалване на определението за спиране е правилна, тъй като е отпаднало основанието за спиране на делото, така както то е посочено в обжалвания акт на първоинстанционния съд, като в полза на страните е възникнало ново право- да искат възобновяване на спряното дело.
Предвид изложеното, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1385 / 30.04.2018г. по ч.гр.д. № 315/ 2018г. на Апелативен съд- С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.