О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
[населено място], 01.07.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №184 по описа за 2011 год.
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. В. от [населено място], срещу определението от 14.07.2010г. по ч.гр.д.№338/2010г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 12.03.2010г. по гр.д.№5086/2009г. на Сливенски районен съд, с което по възражение на ответника е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Старозагорски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба [фирма] оспорва жалбата
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд с което по възражение на ответника е прекратено производството по трудовия спор и делото е изпратено по подсъдност на Старозагорски окръжен съд, в района на който се намира седалището на работодателя-ответник.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото правният въпрос дали под „място, където работникът обичайно полага своя труд” по смисъла на чл.114 от ГПК може да се разбира и мястото, където работникът или служителят живее и обичайно работи до започване работа при работодателя-ответник. По приложението на чл.114 от ГПК има съдебна практика, обективирана в Определение № 685/10.Х..2009 г. по ч. гр. д. № 682/2009 г. на ВКС състав на III ГО, което обуславя липса на твърдяната хипотеза, съдържаща се в основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, съгласно т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК, че това е уговореното по трудовото правоотношение място на работа, където работникът или служителят предоставя работната си сила и където полага труда си. Тази съдебна практика не се нуждае от промяна. В съответствие с нея въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателката, че особената местна изборна подсъдност по чл.114 от ГПК й дава възможност да заведе иска в съда, в населено място в района на който е полагала своя труд преди да сключи договора с работодателя-ответник.
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 14.07.2010г. по ч.гр.д.№338/2010г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 12.03.2010г. по гр.д.№5086/2009г. на Сливенски районен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: