ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 386
София, 19,06,2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 396 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на. М. П. и П АД Г. против решение № 48/26.02.2009 г. по в.гр.д. № 17/2009 г. на Габровски ОС, с което се оставя в сила решение № 557/10.11.2008 г. и решение № 1640/28.11.2008 г. по гр.д. № 1122/2007 г. на Габровски РС, с което касаторът е осъден да заплати на Ц. Б. С. от София и още 10 физически лица, различни суми съответстващи на тяхната ид.части в съсобствен имот в Г. и представляващи неплатен наем за различни периоди, ведно с лихви и разноски. С допълнително решение РС е вписал в диспозитива, че отхвърля възражението за прихващане от ответника.
От ответниците по касационната жалба двама П. С. и Н. К. са подали писмен отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК няма ясно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и защо е съществен, който е решаван противоречиво от съдилищата. Твърди се, че въззивният съд е нарушил изискването за двуинстанционно произнасяне по насрещното притезателно право на ответника, което било в противоречие с практиката на ВКС. Практиката на ВКС по този въпрос била, че въззивният съд би могъл да се произнесе за първи път само по материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания. Освен това, било недопустимо чрез искане за поправка на ОФГ да се замести формираната воля на съда, което бил направил РС. Представени са 4 решения на ВКС.
Доводите за недопустимост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.221,ал.2 ГПК-отм., биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.2 и 3 ГПК, но нямат нищо общо с основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и затова не могат да обосноват приложно поле.
Представените решения не обуславят противоречиво решаване на въпроса за двуинстанционно произнасяне по същество по възражението за прихващане. Безспорно е, че ако насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено за пръв път пред въззивната инстанция-т.6 ТР 1/2000 г., че съдът е длъжен да разгледа предявеното от ответника в производството по първоначалния иск възражение по неговото вземане-Р 1229/15.05.70 г. по гр.д. № 577/70 г. на ВС-І г.о., че при липса на валидно извършено ВП от ответника, първоинстанционният съд не дължи произнасяне-чл.221,ал.2 ГПК-отм. – Р 686/7.05.2003 г. по гр.д. № 1439/2002 г. на V г.о. Но в случая има валидно извършено процесуално ВП и прието от първоинстанционният съд, който се е произнесъл, а доколко това произнасяне, което всъщност е и по същество, е правилно, не е предмет на настоящето производство. Главното е, че въззивният съд се е произнесъл също по същество по направеното възражение за прихващане. Предмет на касационното производство е въззивното, а не първоинстанционното решение.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 48/26.02.2009 г. по в.гр.д. № 17/2009 г. на Габровски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: