2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
гр. София, 16 септември 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3071 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 42030/27.03.2019 г. на С. А. К. и В. В. Т. срещу определение № 27434/28.11.2018 г., постановено по частно гр. дело № 10609/2018 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното определение е оставена без уважение, подадената по реда на чл. 248 от ГПК, молба с вх. № 126946/04.10.2018 г. на жалбоподателите за изменение и допълване в частта за разноските на постановеното по същото частно гражданско дело, определение № 19735/25.09.2018 г., поправено с определение № 27434/27.11.2018 г.
Ответникът „Софийска вода“ АД не е подал отговор на частната жалба.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и с чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК, предвид и задължителните разяснения и указания, дадени с т. 24 от тълкувателно решение (ТР) № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК от окръжен съд (с какъвто статут е и СГС) като въззивна инстанция, по искане (молба) за изменение или допълване в частта за разноските на крайния въззивен акт (решение или определение), подлежи на въззивно обжалване пред съответния апелативен съд, но само ако самият краен въззивен акт на окръжния съд (СГС), чието допълване или изменение е поискано по реда на чл. 248 от ГПК, подлежи на обжалване пред по-горна инстанция (пред ВКС или пред съответния апелативен съд). Ако крайният акт по делото на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция (въззивно решение или определение), не подлежи на обжалване, той е окончателен, поради което и нямащото самостоятелно битие, определение по чл. 248 от ГПК, изменящо или допълващо в частта относно разноските този окончателен краен въззивен акт (поради което – инкорпориращо се в него, макар и постановено отделно), респ. – отхвърлящо молба за такова изменение или допълване на крайния въззивен акт, също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Това ясно следва, най-вече от разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК, като възприемането на обратното становище би довело до абсурдния процесуален резултат страната да разполага с по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото, в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело.
Жалбоподателите неоснователно се позовават на посочената и по-горе т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като с нея е преодоляно противоречието в практиката на ВКС относно вида обжалване – въззивно или касационно, на определението по чл. 248 от ГПК на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските, като е възприето първото становище – че обжалването е въззивно. По този начин, обаче, не е дадена възможност за обжалване на окончателните определения по чл. 248 от ГПК на въззивния съд – постановени по искания за допълване или изменяне на окончателен и влязъл в сила въззивен акт.
В смисъла на гореизложеното е и преобладаващата практика на ВКС, намерила израз в определение № 587/17.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4532/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 108/06.03.2019 г. по ч. гр. д. № 771/2019 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение № 25/15.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4866/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 228/20.05.2019 г. по ч. гр. д. № 952/2019 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение № 427/10.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3944/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 563/14.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5431/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 679/10.12.2014 г. по ч. гр. д. № 6772/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 19/11.1.2012 г. по ч. търг. д. № 862/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, определение № 2/03.01.2013 г. по ч. гр. д. № 568/2012 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, определение № 398/21.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3987/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 152/01.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1896/2016 г. на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 526/27.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3632/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, поради което жалбоподателите неоснователно се позовават на три други определения на ВКС в обратен смисъл. В тази връзка следва да се отбележи и че настоящото частно производство не е касационно такова по чл. 274, ал. 3 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав на ВКС няма правомощията на сезира ОСГК на ВКС по реда на чл. 292, във вр. с 274, ал. 3 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с ТР № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС).
В случая с въззивното определение № 19735/25.09.2018 г. (чието изменение и допълване в частта относно разноските СГС е отказал с постановеното по реда на чл. 248 от ГПК, обжалвано определение № 27434/28.11.2018 г.) е отменено частично, постановеното също по реда на чл. 248 от ГПК, първоинстанционно определение от 18.05.2018 г. по гр. дело № 55843/2017 г. на Софийския районен съд и въззивният съд е изменил в частта за разноските, постановеното по същото първоинстанционно гр. дело, решение № I-364920/19.03.2018 г. С последното е уважен, предявеният от Г. И. С. срещу „Софийска вода“ АД, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК за несъществуване на вземане за сумата 1 241.79 лв.
От горното е видно, че съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното определение № 19735/25.09.2018 г. не подлежи на касационно обжалване и е окончателно. Поради това, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК и по изложените по-горе съображения, и обжалваното определение № 27434/28.11.2018 г. на въззивния СГС е окончателно и не подлежи на обжалване (включително пред Софийския апелативен съд по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК).
Предвид гореизложеното, подадената частна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 42030/27.03.2019 г. на С. А. К. и В. В. Т. срещу определение № 27434/28.11.2018 г., постановено по частно гр. дело № 10609/2018 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по частно гр. дело № 3071/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: