О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 17.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………….……………..……. и с участието на прокурора …………………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2791 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от страните по спора, чието разрешаване е било предмет на постановеното от Плевенския ОС, ГК, ІV-и с-в, въззивно решение № 333 от 6.VІІІ.2018 г. по гр. дело № 379/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 501/12.ІV.2018 г. на РС-Плевен по гр. дело № 4912/2017 г. С последното – на основание чл. 124, ал. 1 ГПК – е било признато за установено по отношение на териториалното поделение /ТП/ „Държавно горско стопанство-Плевен” и на „Сдружението на ловците и риболовците-община Долни Дъбник”-гр.. Д. Дъбник, обл. Плевен, следното:
1./ Че решението на Общото събрание на Първа и Втора ловни дружини-Червен бряг, проведено на 22.ІV.2017 г., за преминаване и членуване в „Сдружение на ловците и риболовците-община Долни Дъбник” е незаконосъобразно, поради противоречието му с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Устава на „Ловно-рибарско дружество Червен бряг”;
2./ Че „Ловно-рибарско дружество Червен бряг” е носител на правото по чл. 30 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ да регистрира и поддържа заявената пред ТП „Държавно горско стопанство-Плевен” регистрация на Първа и Втора ловни дружини Червен бряг като свои членове;
3./ Че „Сдружение на ловците и риболовците-община Долни Дъбник” не е носител на правото по чл. 30 ЗЛОД да регистрира и поддържа заявената пред ТП „Държавно горско стопанство-Плевен” регистрация на Първа и Втора ловни дружини Червен бряг като свои членове;
4./ Че сключеният на основание чл. 29, ал. 9 от Правилника за прилагане на ЗЛОД договор от 7.VІІІ.2009 г. между „Ловно-рибарско дружество Червен бряг” и ТП „Държавно горско стопанство-Плевен” за предоставяне и стопанисване на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД относно ловностопанските райони на Първа и Втора ловни дружини не е прекратен.
Касационната жалба на ТП „Държавно горско стопанство-Плевен” (с вх. № 9961/30.VІІІ.2018 г.) срещу това въззивно решение, подадена чрез негов юрисконсулт, съдържа оплакванията му както за недопустимост – нарушаване правилата за родовата подсъдност /основание по чл.281, т.2 ГПК, във вр. чл. 103 ГПК/, така и за неправилност на същото: предвид постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Плевенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира неговото обезсилване, алтернативно – касирането му (така, както впрочем и на първоинстанционното решение), вкл. и в частите им досежно присъдените в тежест на касатора разноски, а като краен резултат – връщане на делото за ново разглеждане от състав на Плевенския окръжен съд, но като първа инстанция.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й ТП „Държавно горско стопанство-Плевен” обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/ още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Плевенският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 577/13.VІІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 347/2011 г. по следните два процесуалноправни въпроса:
1./ „Кой е родово компетентният съд, който следва да разгледа – като първа инстанция – искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча – когато същите са предявени от юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано по ЗЮЛНЦ срещу ответник със същия статут /Сдружение на ловците и риболовците – Долни Дъбник/ и друг ответник, а именно ТП „ДГС”-Плевен, който по смисъла на чл. 163, ал. 2 от Закона за горите е юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 ТЗ?”;
2./ „Кой е родово компетентният съд, който следва да се произнесе по признаването за установено между страните, че ищецът е носител на правото по чл. 30 ЗЛОД да регистрира и поддържа пред заявената пред ТП „Държавно горско стопанство-Плевен” регистрация на първа и втора ловни дружини, като свои членове и че ответното сдружение не е носител на това право, както и да се приеме за установено, че сключеният договор на основание чл. 29, ал. 8 от Правилника за приложение на ЗЛОД между ищеца и ответника ТП „Държавно горско стопанство-Плевен” не е прекратен?”
Ответните по касация „Сдружение на ловците и риболовците-община Долни Дъбник” и „Ловно-рибарско дружество Червен бряг” не са ангажирали становища на свои представители нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Съответно касационната жалба на „Сдружение на ловците и риболовците-община Долни Дъбник” (с вх. № 10204/10.ІХ.2018 г.), нямаща характера на насрещна, съдържа оплакванията на това юридическо лице за недопустимост на същото въззивно решение на Плевенския ОС, на също и за неговата неправилност: като необосновано, незаконосъобразно и „явно несправедливо”. Поради това се претендира неговото обезсилване „на осн. чл. 270, ал. 3 от ГПК” и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Плевен, но като първа инстанция, а също и присъждане на разноските за водене на процеса в трите инстанции.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата „Сдружение на ловците и риболовците-община Долни Дъбник” обосновава приложно поле на касационно обжалване освен с твърдението си за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1, ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 577/13.VІІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 347/2011 г., по следните два процесуалноправни въпроса:
1./ „Кой е родово компетентният съд, който следва да разгледа като първа инстанция искове с правно основание по чл. 124, ал. 1-във вр. чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, когато същите са предявени от юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано по ЗЮЛНЦ, срещу ответник със същия статут, както и срещу друг ответник, който по смисъла на чл. 163, ал. 2 от Закона за горите /ЗГ/ е юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 ТЗ?”;
2./ „Кой е родово компетентният съд, който следва да се произнесе по признаването за установено между страните, че ищецът е носител на правото по чл. 30 ЗЛОД да регистрира и поддържа заявената пред териториалното поделение /ТП/ „Държавно горско стопанство-Плевен” регистрация на първа и втора ловни дружини – като свои членове, както и ме ответното сдружение не е носител на това право, както и досежно приемането за установено, че сключеният на основание чл. 29, ал. 8 от Правилника за прилагане на ЗЛОД между ищеца и ответното ТП „ДГС-Плевен” договор не е прекратен?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежните две въззиваеми страни в производството пред Плевенския ОС, както касационната жалба на ТП „Държавно горско стопанство-Плевен”, така и касационната жалба на „Сдружение на ловците и риболовците-община Долни Дъбник”, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Предвид идентичността на двете касационния жалби, изхождащи от въззиваеми страни в производството пред Плевенския ОС, не се налага отделно излагане на съображения за допустимост на касационния контрол по всяка една от тях.
Налице е приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, доколкото в процесния случай може да се констатира вероятност атакуваното въззивно решение на Плевенския ОС да е процесуално недопустим съдебен акт.
Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно. По аргумент за противното от текста на чл. 270, ал. 4 ГПК следва извод, че решение на районен съд може безусловно да бъде обезсилено, ако искът е бил подсъден на окръжен съд.
Първоначално исковата молба на „Ловно-рибарско дружество Червен бряг” срещу настоящите двама касатори е била заведена в канцеларията на Плевенския окръжен съд (с вх. № 7403/12.VІ.2017 г.), който със свое определение № 744 от 15.VІ.2017 г. е прекратил – „на основание чл. 118, ал.2, във вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК” – образуваното пред него исково производството по гр. дело № 451/2017 г. и е изпратил делото по подсъдност на Плевенския РС. Преценката му е била за липса на която и да било от изрично изброените в текста на чл. 104 ГПК хипотези, което да обосновава подсъдност пред окръжен съд – „в т.ч. и на т. 7”.
Първият от 4-те диспозитива на атакуваното въззивно решение на Плевенския ОС отпраща към специалния ЗЮЛНЦ, чиито чл. 26, ал. 6 предвижда, че споровете по чл. 4 на същия текст /т.е. тези досежно решенията на ОС на сдружението/ могат да бъдат повдигани пред окръжния съд по регистрацията на съответното сдружение от всеки член на сдружението или от негов орган в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Същевременно произнасянето на въззивния съд по основателността на първия иск е било обуславящо по отношение произнасянето му по съществото на останалите три установителни иска.
В заключение, дали атакуваното въззивно решение на Плевенския ОС в действителност е процесуално недопустим съдебен акт, е въпрос по съществото на касационната жалба, по който ВКС следва да се произнесе с решение в касационното производство по чл. 290 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 333 на Плевенския окръжен съд, ГК, ІV-и с-в, от 6.VІІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 379/2018 г.
У К А З В А на касатора ТП „Държавно горско стопанство-Плевен” чрез неговия юрисконсулт И. Й.. М., че следва, В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това, да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
У К А З В А на касатора „Сдружение на ловците и риболовците-община Долни Дъбник” чрез неговия процесуален представител по пълномощие адвокат Ц. Кр. Ц. от АК-Плевен – същият с кантора в [населено място] бряг, ул. „Екзарх Йосиф” № 10, че следва, В ЕДОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това, да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тези две допълнителни д.т., чиито размер е определен в съответствие с правилата на чл. 1 във вр. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2