О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 18.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.05.2009година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 68/2009 година
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”в” ГПК/ отм./, във вр. с §2, ал.9 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по частната жалба на З. Г. С. – Ж. от гр. С. против въззивно определение на Софийски градски съд № 817 от 13.11.2008 год., по ч.гр.д. № 4358/2008 год., с което са оставени в сила определения на Софийски районен съд от 03.04.2008 год. и от 18. 04. 2008 год., двете постановени по гр.д. № 3854/2008 год. за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.244 ГПК/ отм./, във вр. с чл. 237, б. ”е” ГПК/ отм./ в полза на Д. Г. С. за срещу частния жалбоподател Ж. и е оставено без разглеждане, поради процесуалната му недопустимост, искането на последната за спиране изпълнителните действия по изп.д. № 2* по описа на ЧСИ № 7* В. И. , с район на действие СГС.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за противоречие на нормата на чл.237 ГПК/ отм./ с чл.121, ал.2 от Конституцията на РБ и несъответствието и с чл.6 от ЕКПЧОС по критерия справедливо и публично гледане на делото.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.215, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.218к ГПК/ отм./.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение,съобразно правомощията си по чл.217, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.218к ГПК/ отм./ и §2, ал.9 ПЗР на ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл.214, ал.1 ГПК/ отм./, но е процесуално недопустима в частта и, с която е оставено в сила определението на СРС и е уважено искането за издаване на изпълнителен лист на основание чл.237,б.”е” ГПК/ отм./ за сумата 5740.00 лв. по запис на заповед от 24.03.2006 год. с издател З. Г. С. Ж. , поради което следва да се остави без разглеждане.
В останалата част същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Определенията по чл.213, б.”б” ГПК/ отм./, в която категория попада и определението по чл. 244 ГПК/ отм./ за издаване на изпълнителен лист, подлежат на двуинстанционно разглеждане и в този смисъл е изрично даденото от ОСГК на ВКС в т.6 на ТР № 1/2001 год. разрешение.
Същевременно обстоятелството, че искането по чл.242 ГПК/ отм./ е заявено пред Софийски районен съд на 11.02.2008 год. т.е. преди действащия понастоящем ГПК, в сила от 01.03.2008 год., обосновава правен извод, че в случая приложение намира процесуалното правило на § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК, поради което изложените в противна насока доводи на ответната по частната жалба страна са лишени от основание в процесуалния закон.
Следователно за визираната категория определения касационният контрол е недопустим и по отношение на същите ВКС осъществява последващ инстанционен контрол само, когато те са постановени за първи път от въззивния съд, какъвто не е разглежданият случай.
Обстоятелството, че законодателят не е предвидил касационен контрол за съдебните актове попадащи в обсега на чл. 213, б.”б” ГПК/ отм./, изключва наличието на процесуална възможност за настоящия съдебен състав да се произнесе по основателността на наведените в частната жалба оплаквания.
Необходимо е единствено в тази вр. да се посочи, че с чл.6, т.1 ЕКПЧОС се гарантира на страните по един възникнал помежду им спор реално право на достъп до съдилищата за произнасяне по техните „граждански права и задължения“, но доколкото той оставя на държавата свободен избор на средствата за постигането на тази цел, само по себе си ограничението в публичността на частните производства, каквото е и производството по процесното дело, чрез провеждане на закрити заседания, не съставлява нарушение на Конвенцията. В практиката си / вж. делото К. и Ф. срещу О. К. / ЕСПЧ многократно е изтъквал, че във всеки отделен случай формата на публичност, давана на решението, респ. на съдебното производство според вътрешното право на държавата- членка следва да се преценява с оглед особеностите на разглежданото производство и при отчитане на преследваната от чл.6, ал.1 ЕКПЧОС цел, а именно да се осигури надзор на обществеността над дейността на съдебните органи, с оглед гарантиране на правото на справедлив процес – един от основните принципи на които е изградено демократичното общество, а тя в случая е удовлетворено с публичното обявяване на обжалвания съдебен акт.
Следователно доколкото визираното ограничение на публичния характер на заседанията по частни производства е създадено изрично от нормите на вътрешното право чрез процесуалните правила за осъществяване правораздавателната дейност от съдилищата по възникнал спор само относно процесуални права и задължения, осъществявани в гражданския процес, но не и относно материалните такива на участниците в същия, то последното не съставлява нарушение на чл.6, т.1 ЕКПЧ, гарантиращ правото на гражданите на достъп до правосъдие, вкл. справедливо и публично гледане на делото и допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е самата втора част на изр. 1 на чл.6, т.1 ЕКПЧОС, съобразено и в чл.121, ал.2 от Конституцията на Република България.
По изложените по- горе съображения частната жалба в тази и част следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.
В останалата част частната жалба на Ж. , макар и подлежаща на разглеждане от ВКС, с оглед постановеното за първи път от въззивния съд прекратително по см. на чл.213, ал.1,б.”а” ГПК/ отм./ определение, по същество се явява неоснователна.
Както правилно е приел СГС, характерът на производството по чл. 242 ГПК / отм./, във вр. с чл.237,б.”е” ГПК / отм./ и систематичното място на нормата на чл.182, ал.1,б.”г” ГПК/ отм./ изключват наличието на правна възможност за приложение на установеното с нея основание за спиране в разглеждания случай.
Отделен остава въпросът, че в ГПК е уреден специален ред и основания за спиране на изпълнителното производство и за да може успешно да реализира правото си на защита, осигурено чрез достъпа до правосъдие по см. на чл.6, т.1 ЕКПЧОС, легитимираното да я поиска лице следва точно да избере конкретният, предвиден от законодателя способ, обстоятелство, което частният жалбоподател не е съобразил.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия, на осн. чл.217, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.218к ГПК / отм./
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на З. Г. С.- Ж. от гр. С. против въззивно определение на Софийски градски съд № 817 от 13.11.2008 год., по ч.гр.д. № 4358/2008 год., в частта, с която са оставени в сила определенията на Софийски районен съд от 03.04.2008 год. и от 18.04.2008 год., двете по гр.д. № 3854/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в тази му част може да се обжалва пред петчленен състав на ВКС в 7 -дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
В ОСТАНАЛАТА част оставя в сила определението на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: