О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 19.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.05. 2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 976 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Софийски градски съд № 2045/29.01.2014 год., по ч.гр.д. № 108/2014 год., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд от 19.11.2013 год., по гр.д.№ 35562/2013 год., за връщане на подадената от настоящия частен касатор частна жалба с вх.№ 3129123/ 03.09.2013 год., на осн. чл. 262, ал.2, т.2 във вр. с чл.275, ал.2 ГПК – поради неотстранена в срок нередовност на същата, изразяваща се в невнасяне на указаната на страната дължима за частното производство държавна такса от 614.15 лева .
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и произнасяне по същество по подадената частна жалба.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт от категорията, посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от селективните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК, като материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е само този с, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело.
В случая първият от формулираните от частния касатор въпроси, освен, че е въобще неотносим към предмета на предприетото с частната касационна жалба обжалване, по своята същност не е и въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Така поставен, той съдържа оплакването на [фирма], за процесуална незаконосъобразност на постановеното от СРС разпореждане за отхвърлено заявлението на Банката за издаване заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и констатации на жалбоподателя за несъответствието му с други съдебни актове, произнесени от същия съд по подадени по същия процесуален ред заявления на страната.
Неотносими към предмета на обжалвания съдебен акт са и поставените от касатора въпроси с номера V и VІ, вкл. по съображения, че липсва процесуална възможност по действащия ГПК касационната инстанция да се произнесе по правилността на съдебен акт на първоинстанционен съд, каквото е разпореждането на СРС от 27.08.2013 год., по гр.д.№ 35562/2013 год., изземвайки по този начин правомощията на въззивния съд.
Що се касае до останалите въпроси, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК на настоящия частен жалбоподател, характер на релевантни правни въпроси по см. на чл. 280, ал.1 ГПК притежават вписаните под № ІІ и № ІV, доколкото въпрос № ІІІ е твърде общ и зададен чрез възпроизвеждане цифровата номерация на конкретната законова разпоредба не дава основание за възприемането му като значим за конкретния правен спор.
По отношение на същите е неоснователно позоваването на визираните селективни критерии.
Освен, че съгласно задължителните за съдилищата постановки в ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, при наличие на задължителна съдебна практика, какъвто характер притежават постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения на отделни състави на ВКС, с които е даден отговор на конкретен правен въпрос, селективните основания по т.2 и т.3 ГПК са въобще неприложими, щом отсъства доказана правна или обществена необходимост тази практика да бъде осъвременена, то в случая последното е останало и неаргументирано, тъй като според разясненията в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание в същото, само възпроизвеждането на законовия му текст е недостатъчно и в тази хипотеза съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
Недоказан е и критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираното в тази вр. определение № 6 от 09.01.2013год., по ч.гр.д.№ 654/2012 год. на І г.о., което единствено би могло да се възприеме за относимо освен, че е свързано с редовността на исковата молба и приложението на чл.129, ал.3 ГПК, е в пълно съгласие с приетото от СГС в обжалваното въззивно определение, че за да бъде приложена предвидената в процесуалния закон санкция за проявеното от страната процесуално бездействие, то е необходимо дадените от съда указания по отстраняване на нередовността на частна жалба трябва да са конкретни, ясни и точни.
Видно от съобщение до частния жалбоподател, редовно получено на 03.10.2013 год., на последния е бил връчен препис от разпореждането на СРС от 09.09.2013 год., с което частната му жалба с вх. на СРС № 3129123 /03.09.2013 год. е оставена без движение, поради невнесена д.т., с което са му дадени указания да внесе дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на сумата 614.15 лева, в едномесечен срок, вместо определения в чл.262, ал.1 ГПК едноседмичен срок. След изтичане именно на този едномесечен срок, поради неизпълнение указанията на съда за внасяне на определения размер държавна такса, частната жалба е върната обратно на нейния подател, в съответствие с процесуалното правило на чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Следователно, като е приел, че дадените от съда указания относно отстраняване нередовността на подадената от страната- жалбоподател частната жалба срещу съдебен акт на първоинстанционния съд са ясни точни и конкретни, въззивният съд не е разрешил посочения от частния касатор правен въпрос № ІІ в изложението му към частната касационна жалба, в отклонение от трайно установената съдебна практика. Нещо повече, определеният по – продължителен, спрямо законоустановения в чл.262, ал.1 ГПК срок е не само в полза на страната- жалбоподател, но и предвид процесуалното правило на чл.62, ал.3 ГПК доводите за неяснота по отношение на същия, въведени под формата на процесуалноправен въпрос, са и правно несъстоятелни.
В съгласие със задължителната практика на ВКС, цитирана и в съобразителната част на обжалвания въззивен съдебен акт, се явява и възприетото от СГС разрешение на поставения с частната касационна жалба правен въпрос, вписан под № 4.
Само за прецизност в тази вр. е необходимо да се посочи, че с формираната по реда на чл. 274, ал.3 ГПК практика на касационната инстанция е преодоляно съществуващото противоречие, свързано с приложението на чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като е прието, че само в случаите, в които предмет на частната жалба е разпореждане на първоинстанционния съд, с което заявлението за издаване на заповед въз основа на документ по чл.417 ГПК не е разгледано по същество, т.е. оставено е без разглеждане, дължимата във вр. с подадена частна жалба държавна такса следва да се определи по този ред. В случая, с разпореждането, предмет на подадената от [фирма], [населено място] до СГС частна жалба, Софийски районен съд несъмнено се е произнесъл по същество, отхвърляйки го като неоснователно, поради което дължимата от жалбоподателя д.т. във вр. с подадената от него частна жалба е опеределима по правилото на чл.12, ал.2 , във вр. с чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси на МП – ? от събраната в заповедното производство държавна такса.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 2045/29.01.2014 год., по ч.гр.д. № 108/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: