3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
гр. София, 22.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 196 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], срещу определение № 2319 от 25.11.2013г., постановено по ч. т. д. № 1253/2013г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение по т.д. № 451/ 2013г. на Окръжен съд-Пловдив за прекратяване на първоинстанционното производството, като недопустимо.
Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно, поради което иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че въпреки дадените на ищеца на два пъти указания, той не е индивидуализирал спорното правоотношение, чието съществуване се оспорва със страни, юридически факт, от който се е породило правоотношението, характера на създадената между субектите връзка и възникналите права и задължения за всеки от тях. Според въззивната инстанция, производството е недопустимо, поради липса на право на иск, тъй като ищецът цели да защити имуществените права на трето лице – дружество в несъстоятелност и чрез тях косвено свои такива, с оглед качеството му на кредитор в несъстоятелността. Въззивният съд е изложил аргументи, че реда и начина на събиране на имуществото на търговеца в производство по несъстоятелност и неговата защита в това производство са уредени в ТЗ. Посочено е, че правомощията във връзка с това са възложени на постоянния синдик, като изключенията от правилото са изрично посочени, между които не попада предявеният отрицателен иск за установяване по отношение на ответниците, че не съществува възникнало правоотношение между тях, по силата на което вторият ответник, [фирма], да се легитимира като собственик на 37 броя международни регистрации на търговски марки, за които през периода май – юни 2010г. е вписано в негова полза прехвърлянето им от [фирма] при липса на основание за това.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие на практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по приложението на нормата на чл.124, ал.1 ГПК, предвиждаща, че установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него, вкл. и за трето лице, чуждо на правоотношението, чийто права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право, без то да има качеството на процесуален субституент. Поддържа се, че въпросът за приложението на чл.124, ал.1 ГПК е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от частния касатор общ въпрос относно правния интерес на трето лице да предяви, без да има качеството на процесуален субституент, установителен иск относно несъществуването на правоотношение, с което се засягат правата му, не е предопределил изхода на спора по конкретното дело. Обуславящите изхода на спора мотиви на въззивната инстанция, въз основа на които е изведена недопустимостта на отрицателните установителни искове на кредитора, са свързани със спецификите на реда и начина на попълване на масата на несъстоятелността, част от която са правата върху марките на дружеството в несъстоятелност, за които се твърди, че са вписани в Международния регистър на търговските марки, поддържан от СОИС, Ж., на името на втория ответник, [фирма] – Л., без да е налице прехвърляне на марките, с което посоченото дружество да се легитимира като техен собственик. Във връзка с тези мотиви не е поставен въпрос от жалбоподателя, поради което не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, при липсата на което е безпредметно обсъждането на релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изложеното, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2319 от 25.11.2013г., постановено по ч. т. д. № 1253/2013г. от Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.