1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
С., 29.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. М.
И. П.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 3273 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Столична община против Решение № 1170 от 06.06.2014г. по в.т.д.№ 2844/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което след отмяна на решението по т.д.№ 229/2012г. на СГС в частта за уважаването на исковете, е постановено друго и е отхвърлен искът по чл.59 ЗЗД срещу [фирма], [населено място] за заплащането на обезщетение за ползване на имот на отпаднало основание за исковия период 17.02.2009г.-02.08.2010г. и искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Поддържа се, че неправилната правна квалификация на иска не е основание за отхвърлянето му, тъй като дадената от ищеца не обвързва съда и че разпоредбата на чл.59 ЗЗД урежда субсидиарна възможност за обезщетяване, приложима когато кредиторът не разполага с друга правна възможност, а в случая е налице специалната хипотеза на неоснователното обогатяване по чл.236,ал.2 ЗЗД. Касаторът не оспорва, а изрично посочва, че по делото действително липсват доказателства предишният наемодател [фирма] да се е противопоставил на ползването на имота от ответника след изтичането на срока на договора за наем /изтекъл на 31.12.2008г./, поради което може да се приеме, че договорът е продължен за неопределен срок /чл.236,ал.1 ЗЗД/. Не оспорва, а поддържа, че в тази хипотеза /след връщането на процесния имот в патримониума на Столична община, считано от 17.02.2009г. след прекратяването на холдинга/ и тъй като завареният от правоприемството договор за наем е без достоверна дата, приложение намира разпоредбата на чл.237,ал.2,изр.второ ЗЗД-договорът за наем за неопределен срок е станал задължителен за общината именно като такъв без срок. Същевременно поддържа и счита за установено от фактическа страна, че като собственик на имота, встъпил в договора като наемодател, се е противопоставил на ползването от ответника-с писмо изх.№ ЛЗ-29-01-1/16.04.2010г. на кмета на район „О.”, поради което наемателят дължи обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД за продължилото ползване на имота в размер на пазарната наемна цена. Иска отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на иска с „коригирана от съда правна квалификация по чл.236,ал.2 ЗЗД”.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК въпросите, по които се иска допускане на касационното обжалване са: 1/Неправилната правна квалификация на иска по една обща разпоредба на неоснователно обогатяване, вместо по специален състав на неоснователно обогатяване, основание ли е за отхвърлянето му; направената от ищеца квалификация обвързва ли съда, или следва ако искът е доказан по основание и размер, съдът да коригира направената от ищеца правна квалификация; строго формално ли е ограничен съдът от правната квалификация на иска или може да я определи /измени/ 2/ При уредбата на договорите на наем по ЗОС, който не допуска сключване на безсрочни договори за наем на общински нежилищни имоти, може ли изобщо да има действие разпоредбата на чл.236,ал.1 ЗЗД, съответно за приложението на чл.236,ал.2 ЗЗД, необходимо ли е изобщо противопоставянето от собственика /наемодателя/-общината.
Писмен отговор от ответната страна не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба ищецът се е позовал на съставен АЧОС за процесния имот от 02.10.2009г. в резултат на прекратяването на Столичния медицински холдинг ЕАД /считано от 17.02.2009г., когато е вписано в ТР решението на СОС за приемане на крайния ликвидационен баланс на [фирма]/л/ и холдингът е заличен от ТР/, както и на факта, че със заличаване на холдинга, договорът за наем „няма наемодател”. Поддържано е, че ответникът ползва имота без правно основание от 17.02.2009г. и че е поканен с писмо изх.№ ЛЗ-29-01-1/16.04.2010г. и писмо изх.№ ЛЗ 2901-1/27.08.2010г. да заплаща на общината обезщетение за ползването, както и че на 02.08.2020г. ключовете са били предадени на представител на собственика. Изрично е посочено в обстоятелствената част на исковата молба, че не е налице хипотезата на чл.236 ЗЗД, тъй като срокът на договорът за наем е изтекъл през 2008г., наемодателят е престанал да съществува към 17.02.2009г. и е налице неоснователно обогатяване на ответника поради ползване без основание на имота-собственост на ищеца. Последователно поддържаната от ответника теза е, че предвид разпоредбата на чл.236,ал.1 ЗЗД, за периода след 31.12.2008г. /т.е. след датата на изтичането на срока на наемния договор с холдинга/ е действащ договор за наем без определен срок, поради което предявеният от СО иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на общински имот без правно основание е „недопустим”. Оспорено е и получаването на писмата.
Въззивната инстанция е приела, че по делото липсват ангажирани от ищеца доказателства, че след изтичането на срока, до който договорът за наем между [фирма] и ответника е бил продължаван, наемодателят-холдингът да се е противопоставил /в контекста на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.236,ал.2 ЗЗД/ на продължилото от наемателя ползване, както и че липсват доказателства за противопоставяне от страна и на новия собственик на имота-СО. Счетено е, че след преминаването на собствеността върху имота върху СО, договорът за наем е продължил действието си при условията на чл.237 ЗЗД и че същевременно липсват доказателства, че адресираното от СО до ответника писмо ЛЗ-29-01-1/16.04.2010г. е връчено на адресата /в известието за доставка липсва подпис на получател, срещу „упълномощено лице” се съдържа неразчитаем ръкописен текст, датата на връчване е 22.03.2010г./ Прието е, че изпращането на второто писмо е след датата, на която самият ищец твърди, че ответникът е напуснал имота. От правна страна е мотивирано, че липсват предпоставките на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, който може да се предяви само при липса на друга възможност за правна защита, с каквато в случая, при продължен и действащ наемен договор, ищецът разполага. Обсъдено е, че наличието на специален закон-ЗОС не води до друг правен извод, тъй като в случая не са касае за сключен от общината наемен договор с [фирма], по отношение на който да са приложими разпоредбите на специалния закон-ЗОС, а за придобит от общината имот, по отношение на който преди придобиването е бил сключен наемен договор-продължен поради липса на противопоставяне от тогавашния наемодател.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по въпроса за правната квалификация на иска произтича от обстоятелството, че въззивната инстанция е мотивирала, че не е налице хипотезата на чл.236,ал.2 ЗЗД по съображения за недоказаност на противопоставянето на общината на ползването на имота от наемателя. По същите съображения, а именно-действащ /продължен/ и обвързващ общината наемен договор е счетена за неоснователна претенцията, основана на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД. Поставените в т.1 от изложението въпроси са без значение за изхода на спора, като при формулирането им касаторът изхожда от собственото си твърдение-изрично отречено в мотивите на САС, че „искът е доказан по основание и размер”.
Вторият въпрос е също неотносим за изхода на спора. Въззивната инстанция изрично е посочила, че наемното правоотношение не е под режима на ЗОС, тъй като наемателят не е договарял с общината, а тя е само последващ приобретател, заварил сключен преди придобиването на имота наемен договор. Поради това и проблемът за приложението на чл.236 ЗЗД „при уредбата на договорите за наем по ЗОС” не стои.
Несъгласието на касатора с решаващия за спора фактически извод, че писмо изх.№ ЛЗ-29-01-1/16.04.2010г. не е получено от наемателя, и противопоставянето на ползването от общината не е установено, не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването. При липса на правен въпрос относим към изводите на съда подготвили или обусловили изхода на спора безпредметно е обсъждането на въведената от касатора допълнителна предпоставка, формално е неаргументирано посочена по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Липсата на надлежен правен въпрос с характеристиката посочена в чл.280,ал.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР№ 1/19.02.2010г. на ОСГТК, изключва възможността за допускане на касационното обжалване, като ВКС не е длъжен да го изведе от твърдените от касатора факти и обстоятелства и от становището за неправилност на изводите на съда.
При изхода на настоящото производство, разноски не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1170 от 06.06.2014г. по в.т.д.№ 2844/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.