Определение №387 от 5.11.2015 по гр. дело №4710/4710 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 387
София 05.11.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4710 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх.Nо 4598 /02 .07.2015 год. на Н. С. Г. и Б. Т. К. и двамата от [населено място] , подадена чрез адв. И. В. АК П. срещу въззивно Решение No 171 от 22.05.2015 година по гр. възз. д. Nо 74/2015 год. на ОС-Кюстендил по извършване на делбата по чл. 353 ГПК- чрез разпределение на дяловете .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението по извършване делбата на процесните земеделски имоти и гори чрез разпределение на формираните дялове в натура между съделителите – наследници на основание чл. 353 ГПК.
За да приеме ,че избраният от първата инстанция способ за извършване на делбата по реда на чл. 353 ПК е законосъобразен , въззивният съд е приел, че са спазени изисквания на закона- получаване на реален дял от всеки съделител- наследник , съобразно обособените дялов на вещото лице и запазване на имотите за наследниците.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон при преценка на законосъобразността на способ за извършване на делбата – разпределяне дял на всеки съделител, а не по колена , и е необосновано, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК с довод , че по обуславящия изхода на спора правен въпрос – допустимо ли е да се извърши делба чрез разпределение по чл.353 ГПК или чрез теглене на жребий по колена, ако за наследниците от всяко коляно /а не за всеки от тях /може да се обособи отделен дял от допуснатите до съдебна делба имоти и може ли да се извърши делбата през разпределение по чл. 353 ГПК на допуснатите до делба имоти , които могат да бъдат разделени на толкова дяла , колкото е броя на съделителите ? въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, обективирана с Решение No 634 от 04.10.2010 година по гр.д.No 1378/2009 година на ВКС- I отд. , с което е прието, че когато в делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена , е допустимо делбата да се извърши по колена, а едва след това да се извърши делба в общия дял на съделителите от едно коляно, ако тези съделители искат това.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса : допустимо ли е при извършване на делбата по чл. 353 ГПК , когато от допуснатите до съдебна делба имоти са обособени по –малко дялове отколкото е броя на съделителите- сънаследници да се извърши групиране не по колена , а по искане на част от тях да получат общ дял , без съгласието на другите съделители и без да се формират други групи съделители , за получаване на общ дял? произнесено от въззивния съд в смисъл противоположен на Решение No 604/ 18.10.2002 година по гр.д.No 253/2001 година на ВКС- I г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса : допустимо ли е да се групират част от съделителите от едно коляно за общ дял без съгласието на останалите съделители , като по този начин се постигне равенство между броя на обособените наследствени имоти и броя на съделителите, получаващи реален дял , за да се извърши делбата по чл. 353 ГПК? с довод , че произнасянето на ВКС ще уеднакви съдебната практика.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор- становище от ответниците по касация Т. К. и Б. К. ,чрез адв. С. М. АК К. , с който се сочи , че не е налице нито едно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, 2 или 3 ГПК , поддържа се , че обжалваното решение е обективно и справедливо като избраният способ отговаря най-пълно на изискването да се получи реален дял от наследствените имоти.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима с оглед характера на производството- съдебна делба , втора фаза , по извършването.
След преценка на наведените доводи на страните , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване.
За да се извърши селекция за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът следва надлежно да обоснове нуждата от произнасяне от ВКС с оглед липсата на съдебна практика по въпроса, или недостатъчната такава и в кака насока следва да бъде извършено уеднаквяването на съдебната практика по приложение на конкретната правна норма.
Разпоредбата на ГПК, визираща като способ ликвидирането на съсобствеността по съдебен ред във втората фаза на делбения процес при условията на чл.353 ГПК- чрез разпределение на обособените дялове в натура , не поставя спорни моменти от гл.т. на трайно установената съдебна практика по приложение на закона. Изработените от практика на съдилищата по чл. 292 ГПК / отм./ ,аналогичен текст на този по чл. 353 ГПК, са тези , посочени по въззивното решения- брой на съделителите , възможност всеки да получи дял в натура , независимо от стойността му съпоставен със стойността на наследствения му дял. Посочената разпоредба не се нуждае от уеднаквяване от гл.т. на упоменатите критерии, поради което и не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на това основание.
Настоящият състав на ВКС намира , че няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, след като изведените правни въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК / 1 и 2 / не са решени от въззивния съд нито в противоречие със задължителната/ посочена от касатора/ съдебна практика, нито се решават противоречиво. Във въпросите е заложен факта за неподелаемостта на имотите на дялове равни на броя на съделителите, макар и от различни колена на наследодателя, а по делото е избран вариант на съдебно техническата експертиза , която обособява дялове в натура за 16-те съделителя , като в единия дял безспорно има групиране, което не е в разрез със закона, тъй като макар и в общ дял тези съделители също получават дела си в натура.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, след като касаторът , поддържайки това основание , е „ конкретизирал“ правен въпрос извън предметната рамка на спора – извършеното разпределение по чл. 353 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 4598 /02 .07.2015 год. на Н. С. Г. и Б. Т. К. и двамата от [населено място] , подадена чрез адв. И. В. АК П. срещу въззивно Решение No 171 от 22.05.2015 година по гр. възз. д. Nо 74/2015 год. на ОС-Кюстендил по извършване на делбата по чл. 353 ГПК- чрез разпределение на дяловете .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар